Все по-рядко ти пиша писма…
Не, че няма какво да ти кажа…
Знам, изписах доста слова…
Нека приказка днес ти разкажа…

Затвори си очите сега…
Само слушай. Отдавна било е…
Там във гъста и тъмна гора…
Всред зловещо и мрачно усое…

Насред нищото, в къща от кал…
И сред билки, дървета и птички…
Зъл магьосник, момиче създал…
Надарил го със сили различни…

Дал му хубост неземна и власт…
Глас вълшебен, който омайва…
И очи дето всеки в захлас…
Приковават… И всеки им вярва…

С черни дълги, чупливи коси…
Разпилени като водопади..
Със зелени искрящи очи…
И със устни – сочни и жадни…

Надарил го още… с Душа…
С доброта, воля и сила…
С остър ум… Не забравил Страстта…
Стройно тяло – дъха дето спира…

Изтъкал го в една тъмна нощ…
Съживил го после с отвари…
Надарил го с безкраен живот…
Но спестил му всички поквари…

Пожелал да расте в доброта…
Да не знае злоба и завист…
Да създава в света красота…
Да не знае що е ненавист…

А магьосника, зъл казват бил…
Но в сърцето си носел искрица…
Дето тлеела век подир век…
Не изгасвала тази звездица…

Май Душа носел в себе си той…
В самота сам живял дълго време…
И в сърцето като мощен порой…
Го заливало тежкото бреме…

Та в онази сенчеста нощ…
Той създал… свойто момиче…
Надарил го със огнена мощ…
И с красотата на нежно кокиче…

Щом видял го сам онемял…
И изгубил своите сили…
От Любов съвсем оглупял…
Запленен от очите красиви…

Вече нищо не искал… В тоз миг…
Се почувствал жив най-накрая…
От гърдите изтръгнал се вик…
Той обичал… Обичал… накрая…

Но се случило страшното – гръм…
Го ударил право в сърцето…
Паднал рязко магьосника зъл…
Изкривило се в болка лицето…

Омагьосан… оказал се той…
От магьосница черна, жестока…
Бил проклет, да не знае покой…
В самота да живее и в Мрака…

Но момичето в този момент…
Щом видяло своя „магьосник“…
Го прегърнало нежно с ръце…
И целунало с цялата Обич…

И се случило чудото в миг…
От магьосника грозен и сбръчкан…
Не останал ни помен дори…
В момък снажен той се превърнал…

Любовта по-силна била…
и от черната, тежка магия…
И забили двете сърца…
Във едно… Във любовна стихия…

Елка Бърдарова
28ми Април 2022г

Моите стихосбирки може да поръчате тук:

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Сълзливо време. Облачно и мрачно…
Намръщено. Без слънчице и днес.
Без птича песен. Гръмотевично, неясно…
И заплашително надвиснало небе.

Картина сива. Ден пореден.
И тишина, която чак боли…
Кафе горчиво. Пулс отмерен.
Аз съм тук, а ти не си…

Лист надраскан. Много грешки…
Думи и объркан словоред…
Мислите – танцуващи по цвички…
И въртящи се в пореден пирует…

Бягство от действителност зловеща…
Бягство в моя свят на чудеса…
Там където огнена, гореща…
Теб обича моята Душа…

Елка Бърдарова
28ми Април 2022г

Моите стихосбирки може да откриете тук 👉

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Очите ти, ги искам да искрят…
И радост в тях да виждам, и надежда…
Мечтите ти… отново да летят…
А Любовта ти, все към мен да те отвежда…

И знам, че си преплувал сто реки…
И океани… Няколко морета…
Но те открих… Откри и мене ти…
История… възпята от поета…

Докосна ме с Душа, а аз пък теб…
Изгуби се в очите ми… И с Обич…
Намери в мене своя търсен лек…
А аз намерих тебе, моя Обич..!

Елка Бърдарова
27ми Април 2022г

Не съм от този свят и съм за малко…
Минавам само да ви видя…
И да ви кажа, че е много жалко…
Че сте затънали до гуша в тиня…

Живеете във своята матрица…
Уж искате пространство да летите…
А Душата ви… разменна единица…
Залагате я, стъпквате, горите…

Подритвате я честичко и грубо…
Не сте наясно никак с нея…
И търсите изгода безконечно…
Кое не ви е ясно? Тя е чудо..!

Ужасно я обичате… на думи…
А тя горката е искрица…
Във време на безумия безумни…
Изгубвате и себе си и нея..!

Минавам да ви видя само как сте…
И виждайки Света ви, заболя ме…
Душата си пазете, тя е важна!
Настъпило е… смутно време…

Елка Бърдарова
26ти Април 2022г

С разрошени коси в нощта ти ще намина…
Ще ме усетиш в твоето легло…
Ще се протегна и ще те целуна…
Нослето, устните, любомото чело…

Ще наруша дишането ти спокойно…
И ще рисувам с пръсти сърчица…
По кожата огньове ще разпаля…
И ще усетиш… точно мен в съня…

Ще ме поискаш силно, много силно…
А аз… ще те обходя със ръка…
И пръстите ми нежно ще играят…
По теб, а него ще събудят от съня…

Ще ме прегърнеш и ще ме притеглиш…
Ще те обкрача искащо с бедра…
Ще те поема с мъжката ти сила…
И ще се слеем двамата в нощта…

Дали съм сън или съм ти наяве…?
И Страст ли съм или съм Любовта…?
А може би съм твоето Проклятие..?
Една Жена – обичаща с Душа…

Елка Бърдарова
25ти Април 2022г

Моите стихосбирки може да откриете тук 👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

---

Забрави!
Не ми се пише днес!
Мълчи ми се!
И искам да е тихо!
И този дъжд отвън…
И вътре в мен…
Да извали…
И да измие…
Да измие… всичко..!

Елка Бърдарова
24ти Април 2022г

Бях толкова отчайващо сама…
Във времето, в което теб те нямаше…
Беше смазваща, студена тишина…
Душата ми във бездната пропадаше…

Бях толкова изгубена във мрак…
Който се прокрадваше във мене…
И всеки миг аз търсех своя бряг…
И всеки миг мечтаех все за тебе…

Дори не осъзнавам как…
Душата ми позна те, Обич моя…
И вкопчих се… Отново заживях…
Защото знаех, че съм вече твоя…

Бях толкова със стегната Душа…
Не дишах, задушавах се, умирах…
А ти прегърна ме със своята Душа…
В която себе си, аз цялата намирах…

Елка Бърдарова
22ри Април 2022г

Моите стихосбирки може да откриете тук 👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Нищо де… Ще се наплача утре…
Кой ти каза, че ще седна да тъжа…?
То сърцето ми е непослушно…
Прави – струва… Все е във беля…

Днес е толкоз слънчево, красиво…
И зелено… И почти е Май…
Аз съм… като волно птиче…
И усмивката ми е от край – до край…

Кой ти каза…, че съм все унила…?
Я ме виж…! Дали унила съм сега…?!
И ако криле в момента имам…
Сигурно… аз щях да полетя…

Слънчицето действа ми тъй силно…
И събужда ме отново за живот…
Искам да ти пратя сто целувки…
Да те задуша със своята Любов…

Хич не си мисли, че съм в депресия…
Няма място тя във мен сега…
Щом обичана съм аз от тебе…
Най-щастливата съм в този свят Жена!

Елка Бърдарова

От стихосбирката „Да обичаш с Душата…“

Моите стихосбирки може да откриете тук 👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Не те намерих, за да те изгубя!
Не знам, защо не го разбра?
Прегърнах те с Любов безумна…
И слях се с твоята Душа…

Не те открих след сто живота…
За да те пусна с лекота…
Ти знаеш, че без теб умирам…
И ти без мен умираш в самота…

Сега ме слушай, ще го кажа тихо…
За да ме чуеш по-добре…
Не вярваш във Съдбата, зная…
Но в мене бие твоето Сърце..!

Елка Бърдарова

Моите стихосбирки може да откриете тук 👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Всяко нещо има начало и край…
Всяко нещо започва и после приключва…
Всеки има своя Ад, но и Рай…
И в ума си всеки, всичко го случва…

Всеки живее във своя балон…
В свят, който сам… уви си създава…
Плаче, страда, гори… Реже тънкия клон…
Или сам от ямата… се самоизважда…

Всеки силно обича, до болка, до смърт…
Всеки губи нещо или го намира…
Но намерил го вече, става доста по-твърд…
И решен да се бори, а не да умира..!

Елка Бърдарова
21ви Април 2022г

Моите стихосбирки може да откриете тук 👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204