Задъхана стигам до твоята къща…
На прага се спирам. Нощта ме поглъща…
Трепереща леко и търсеща стряха…
Звезди и Луна… в едно с мен се сляха…

Почуквам и чакам. И чуват се стъпки…
Сърцето препуска… Полазват ме тръпки…
Премигвам и искам да дишам нормално…
Но Лудост и Страст… в мен борят се странно…

Вратата отваря се… Ти си на прага.
Очаквал си сякаш… мене със здрача…
Аз вече съм тука и искам да вляза…
Пусни ме… Сгуши ме… Изобщо не плача…

Виж Огъня как изгаря ме цяла…
И щом те докосна, и теб ще подпаля…
В очите ми виждаш ли? Лумнала клада…
А Страсно желание? То прегради поваля…

Аз вече дойдох… Ни дума не казвай!
Мълчи и целувай… С Душа ми разказвай….
Това искам, знаеш…! И целия тебе…!
Да бъдем едно… в безкрайното време…

Елка Бърдарова
28ми Март 2022г

И когато… всичко в този свят се срути…
И когато… всички замълчат…
И когато… птиците изчезнат…
Ще останем… само Ти и Аз…

Но ще бъдем… някак по-различни…
И ще бъдем… просто две Души…
Преобръщали… съдби предишни…
Но един без друг… били сами…

И ще бъдем… толкова въздушни…
Ще се слеем… две Души в една…
В този свят… и в другите космични…
Вечно влюбени, познаващи се със Душа…

Елка Бърдарова
27ми Март 2022г

Не ме рисувай, нямам нужда от рисунки!
Не ме прегръщай просто ей така…
Не казвай думи, в тебе непочувствани!
Не ме наричай… с чужди имена!

Не млъквай, щом задавам ти въпроси…
И не потъвай в своя тишина…
Не казвай „Ще поспя… и после…“…
Не ме отлагай! Искам те сега!

Не се опитвай да ми пращаш цвете…
То – Цветето… е твоята Душа…
Аз нея искам! Искам още…
И всичко в теб… Искам ти Страстта!

Елка Бърдарова
26ти Март 2022г

Края на Март е… Пролет…
Но зимата е тук, не си е отишла…
Студено е… И ветрове навън се гонят…
И сняг затрупва… разбуждащата се земя…

Студено е… Не само вънка…
Студено е и в хорските сърца…
Душите оголели и сиротни зъзнат…
Във свят, във който бавно чезне Любовта…

Края на Март е… Пролет…
Мъгли се стелят… Чувствам се сама…
Притихнала седя… Без глас се моля…
Безумните да проумеят случващото се сега..!

Елка Бърдарова
26ти Март 2022г

Аз може би не съм достатъчно добра…
А може би не искам и да бъда…!
Аз може би съм мътна и бушуваща река…
Която те повлича бясно и вълнува…

Аз може би съм огън или лед…
Или пък може би съм нежна и жестока…
Аз може би съм и отрова, но и лек…
А може би съм твоят път към бъдещето, но и твоята Голгота…

Аз може би съм всичкото това в едно…
А може би съм просто част от тебе…?
Аз може би съм истина или пък съм лъжа…
Една Душа жиееща във правилно или в погрешно време…

Елка Бърдарова
24ти Март 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Непоискано… във теб се сгуших…
Непомолено… в Душата ти се скрих…
Непрошепнато… във мислите ти влязох…
Неочаквано… в Живота ти се появих…

Неразказана… Разказваш ме във рими…
Нецелувана… Целуваш ме сега…
Непрегърната… Прегръщаш ме без думи…
И обичана съм… в твоята Душа…

Елка Бърдарова

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

По чуждите пътеки не пристъпвам.
Избрала съм да имам своя!
И никой не виня… В интриги не присъствам!
В живота всеки има свои правила и своя воля…

Спокойствието си ценя! За мен е важно!
С годините по-ясно го съзнавам…
Забързаните обороти, всичко бясно…
Забавям… Аз просто ги забавям…

Дали е само възрастта? Не зная…
Дали защото и косите посивяха?
Научих се… във Себе си да търся Рая…
Да не завиждам никому и да не мразя…

Във мир сега със Себе си живея…
Душата ми така се чувства волна…
Понякога разплаквам се, друг път се смея…
Различна съм във всеки миг, но тъй свободна…

Елка Бърдарова
22ри Март 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Не знам, дали написала съм всичко?
Или ще пиша още дълго време…
Не знам, дали по всички бели листи…
Успяла съм да запечатам тебе, мене…

Не знам, дали в нощта си и в деня си…
Ще плача, ще се усмихвам и ще галя…
Не знам, дали във стихове и във романи…
Ще ни рисувам нас… без точка и без запетая…

Не знам, дали след слънчевото време…
Ще има бури, гръмотевици, торнадо…
Не знам, дали ще е възможно без проблеми…
След всеки удар пак глава да вдигна и да се изправя…

Не знам на всички незададени въпроси…
Които ме заливат и ме палят…
Дали ще им намеря отговора, който носи…
Спокойствие… Или неотговорени, те мене всеки миг ще ме събарят…

Не знам! Пореден стих, поредна мисъл…
Объркано изписвам, пиейки кафето…
Опитвам се… да се събудя…
Но знам, че си ми във Душата и Сърцето!

Елка Бърдарова
21ви Март 2022г

Виж колко си пораснал вече, Сине…
А беше мъничък – като мишле…
В прегръдките ми гушеше се плахо…
Все искаше аз да те нося на ръце.

Помниш ли… приятеля си плюшен?
Тъй верен – винаги до теб…
Помниш ли, все ми разказваше…
историята си за малкото мече?

А помниш ли, как в нощите уплашен,
ме молеше да те спася?
От дракона дошъл в съня ти…
И стреснал те със огнена уста…

Помниш ли…, как всичко знаеше?…
И можеше… всичко сам…
Тъй бързаше ти да пораснеш…
И ето – вече си голям!

Нареждам спомените бавно…
Разглеждам снимките безброй…
Една след друга ги прехвърлям…
Редейки пасианса свой.

От раждането, първи стъпки…
Тук първи рани от игра…
А после детската градина…
И тук си вече… с раница в ръка…

В училището трепетно пристъпваш…
Пред теб отваря се врата…
Усмихваш се, а погледа ти свети…
Готов да учиш всичко за света…

И после… ето те – голям си вече…
Израстващ пред очите ми… като за миг…
Във мъж превръщаш се… Готов си, Сине..!
Разперил своите криле, да отлетиш…

Вълнения различни с бясна скорост…
менят се в тебе миг, след миг…
Крачиш смело, със големи крачки…
И планове за бъдещето си редиш…

Но винаги при мен се връщаш.
Утеха, дом, опора, разговор, съвет…
И после пак готов си да потеглиш…
по своя път, към бъдещето си… напред…

Елка Бърдарова