Аз влизам със стъпка, която отеква…
Оставям след себе си само Любов…
Не искам да вземам, а само да давам…
Така съм орисана… в този Живот…
Аз идвам, прегръщам, целувам… Обичам…
И думи ти шепна любовни в нощта…
Косите разрошвам, бавно събличам…
И котешки мъркам… Разпалвам страстта…
Танцувам, извивам се… Пламък в свещта съм…
Кожата близвам… и нежно горя…
Очите притваряш… Реалност и сън съм…
Единствено твоя..! Твоя съм! Да!
Елка Бърдарова©️
28ми Юни 2022г
За Сбогом…сили нямам…
Не ме упреквай…че си тръгвам..!
Не искай също…да се върна..!
Душата от гърдите си…изтръгвам..!
С Обич тебе…да прегърна..!
Обичам те…усещаш, знаеш..!
Защо ридаеш…негодуваш..?
Кога за Бога…ще признаеш..?
Че пазя теб…да съществуваш..!
Викай ми, крещи…обиждай…
И по-добре ме…намрази..!
Назад към мене…не поглеждай…
Това което носиш…запази..!
Тръгвам си обречен…да тъжа…
За Сбогом, сили нямам…и не казвам..!
Над теб с Душата…вечно ще кръжа…
За теб и мен ще пиша…и разказвам.!!!
Калоян Христов©️
New Beginning
28.06.2021
London
НЯМА ДА ТЕ ПУСНА
Аз няма да те пусна да си тръгнеш!
Душата си, заради мене да изтръгнеш…
В прегръдката си нежна ще те скрия…!
И целия… със мойта Обич ще обвия…!
Обичам те…! Усещаш и го знаеш…!
И всяко твое тръгване… за мен е краят…
Умирам…! Спирам да живея…!
Не ме опазваш! Знаеш, че без теб гаснея…!
Аз сили нямам да крещя, но ти се моля…
Омраза няма в мен, а много болка…
И Обич има… силна, и голяма…
Не мога да те пусна! Погледни ме! Няма!
Не може да си тръгнеш… Ти го знаеш!
Душата ти… в едно със моята сега е…!
Прегърнали сме се и силно се Обичаме…!
И всеки миг… във нашата Любов се вричаме…!
Елка Бърдарова©️
28ми Юни 2021
Мълчи ми се… Така, нарочно…
Едно мълчание е стегнало Душата…
Не търся думи. Всичко ми е точно!
Предавам се… и нека да потъна в тишината!
Да помълча за ден, за два…
Да чуя всяка клетка в мойто тяло…
Да се обърна вътре в мен… Сама…
Да укротя и всичко бясно, полудяло…
Да се намеря – себе си… Сега!
Онази щурата… и дива…
Да се заслушам в мислите… В нощта…
Да видя и жената в мен… красива…
Да преброя… поне до сто…
И после… наобратно…
И да дълбая не с длето…
А с мисълта си – нежно, безопасно…
Да се изправя след това…
Да поизтупам тялото си прашно…
Каквото трябва да си прибера…
Каквото е излишно – то е ясно!
Мълчание… Едно кафе…
И два, три бели листа…
Молив, острилка и безоблачно небе…
И тишина, която не потиска…
Елка Бърдарова©️
27ми Юни 2022г
Има дни, в които съм дъждовна…
Такива мрачни, с доста студ…
В които съм ужасно невъзможна…
Но пак съм влюбена – на времето напук…
Има дни, в които съм разрошена…
Небрежна и пижамена, с усмивка на хлапе…
В които искам само да съм сгушена…
А ти да ме Обичаш и да целуваш вирнатото ми носле…
Има дни, в които съм разплакана…
Подсмърчаща и мрънкаща, незнаеща защо…
В тези дни ме гледаш много странно…
И чудиш се объркано: „Това пък откъде ли е дошло?“…
Има дни, в които съм вълшебна…
Събуждам чудесата, рисувам сто слънца…
Във тези дни съм твоята вълшебница…
С която си готов, да преобърнеш и Света…
Има дни… и нощи, във които…
Потъваме в обичане, преплетени в едно…
В които всичко хвърляме и разсъбличаме…
И страстно сливаме… две Души и две Тела…
Има дни…
Елка Бърдарова©️
Вълшебен си… Магията е в тебе…
И Обич си… И Страст… И Светлина…
А думите ти носят… дар потребен…
Докосваш с тях… толкова сърца…
Вълшебен… И магичен… Може би неземен…
Дошъл отново тук… И носещ Мъдростта…
Душа на Странник… скътана във тебе…
Душа…, която носи Любовта…
Вълшебен… Не случайно появил се…
Със мисия, която има труден път…
Докосваш с мисъл… хората около тебе…
Променяш несъзнателно… човешкият им път…
Вълшебен… и Магичен…
Елка Бърдарова©️
24ти Юни 2021
От стихосбирката „Здравей…Обичам те!“
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204
Нямо кино, картина поредна…
Ден намусен, утро в мъгла…
Силует без лице и без име…
Две ръце и една тишина…
Стъпки котешки, тихи и меки…
Кадифено докосване… Стих…
Чаша празна… и чужди пътеки…
Две очи… и изгубен триптих…
Безтегловност… Миг до безкрайност…
Сън в безсъние… Вик в самота…
Две дървета с преплетени клони…
И една съкровена мечта…
Елка Бърдарова©️
21ви Юни 2022г
Калоян Христов©️:
Ако се разминем в тоз Живот…
Ако с телата си, не се докоснем..!
Ако желаем, таз Любов до гроб…
Аз зная..! В небесата ще се срещнем..!
Ще се превърнем във звезди…
С Душите си, отново ще се слеем..!
Оставили след себе си следи…
За всички влюбени… ще греем..!
Елка Бърдарова©️:
И всяка нощ ще се събуждаме за тях…
И всяка нощ ще им разкаваме за Любовта си…
Ще ги посипваме… със звезден прах…
И ще им пращаме частичка от Страстта си…
Ще им рисуваме картини… Аз и Ти…
Прегърнати, обичащи се… Цели…
Намерили се сред безброй звезди…
И Душите си една във друга слели…
Калоян Христов©️:
Ще бъдем само… Аз и Ти…
Там някъде… В безкрая..!
Макар превърнати в звезди…
Ще се Обичаме..! До края..!
В Любов и страсти ще горим…
Ще паднем, като пепел на Земята..!
Нов Живот с Душите ще дарим…
С чиста Обич… като на децата..!
Калоян Христов©️
&
Елка Бърдарова©️
21.06.2022
London & Chicago
Ще те сгуша тихо…
А ти ще заспиш…
Ще сънуваш…
в мойте обятия…
Ще те целувам нежно…
докато спиш…
Ще внимавам…
И ще пазя Душата ти….
Ще ти дам спокойствие…
Цел…
Ще събирам парченца…
Болка ще трия…
Ще усмихвам лицето ти…
Ще ти дам и мечти…
Ще лекувам крилете ти…
Защото… тебе Обичам!
Елка Бърдарова©️
От стихосбирката „Да обичаш с Душата…“
Тик-така часовникът, бавно отмерва…
Секунди, минути, дори часове…
Отлитат, изгубват се дни и години…
За никого времето не иска да спре…
Отнася със себе си детство и младост…
Донася прошарени, бели коси…
И сякаш нормално ни учи във старост…
Че всичко е преходно и тленно дори…
Показва ни пътища и малки пътечки…
Във нощите сънища рисува за нас…
Мечти и любови, дори и болежки…
Са част от живота ни в земния час…
И ту сме щастливи, ту много нещастни…
Ту виждаме изход, ту губиме път…
Ту правим планове смели, опасни…
Ту пътя ни води до крив кръстопът…
Тик-така часовникът, бавно отмерва…
Не връща за никого свойте стрелки…
А всеки във себе си носи надежда…
Че утре ще бъде по-добре от преди…
И втурва се смело… Гради и обича…
Мечтае, сънува, копнее, лети…
Животът е миг, който бързо изтича…
Но всеки във него различно цени…
Елка Бърдарова©️
23ти Юни 2022г
Днес сядам да пиша бавно и с мъка…
Да събирам, подреждам мислите в мен…
Да лекувам болка… и несполука…
Да търся пътя си в новия ден…
Днес пия кафето бавно, на глътки…
Които проникват дълбоко във мен…
Горчат и услаждат се… А мисли чевръсти…
Препускат стремглаво в бяг устремен…
Вихрушка се вихри, а иначе тихо…
И времето сякаш е спряло дори…
Усмивка напира, сълза се изтрива…
И болката спира във мен да боли…
Днес сядам да пиша бавно, с надежда…
Намирам я винаги, част е от мен…
И бурята вече утихва, затихва…
И слънце наднича в дъждовния ден…
Елка Бърдарова©️
23ти Юни 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 