Дълъг ден и ярко слънце…
Хора всякакви… Тълпа…
Бряг далеч, бряг самотен…
Пясък, чайки и вода…
Дълъг ден… безкраен някак…
Лодка малка, без весла…
Облак странен – бял и перест…
Приказност и красота…
Бяла къща и поляна…
Две деца и глъчка смях…
Двама влюбени… И пейка…
Куче тичащо около тях…
Криволичеща пътечка…
Водеща в далечността…
Птича песен – тиха, нежна…
Бягство от реалността…
Дълъг ден, безкраен някак…
Плясък на разбила се вълна…
Елка Бърдарова©️
19ти Юни 2022г
„Обичам те!“… Ще ти напиша днес и аз…
За кой ли път… ще ти го кажа вече…?
„Обичам те…“, шептя ти пак без глас…
И думите редя… на лист пред мене…
„Обичам те!“… Стократно си го чул…
И знаеш как боли без теб Душата…
„Обичам те…“ И всеки стон, и звук…
Достигат Те… Убийствена е Самотата…
„Обичам те!“… Докосваш ме сега…
Усещам те… и искам да се сгуша…
И моля се, да си до мен в нощта…
А сутринта… до тебе да се будя…
„Обичам те!“… С Душа те пожелах…
И знам, че чуваш мисълта ми…
Сега ще ти го кажа в тишина…
„Обичам те…“ и знам, че си Съдбата ми…
Елка Бърдарова©️
13ти Януари 2022г
Художник: Милена Борисова
Когато те докосвам, не боли…
И не горчи, когато те целувам…
Когато те прегръщам, не гори…
И с тебе всяка нощ звезди сънувам…
Когато ти нашепвам в тишина…
И всяка моя дума в теб попива…
Аз знам, че съм за теб една…
А моята Душа е тъй щастлива…
Когато с мисълта си долетя…
И с цялата си Обич те обгърна…
Усещам силно в тебе Любовта…
Дори когато съм и неразумна…
Когато моите сълзи текат…
А в теб се вихри страшна буря…
Единствения лек за нас…
Намираме в прегръдките на другия…
Елка Бърдарова©️
18ти Юни 2022г
Разхождах се по късна доба
Със кучето си във ръка…
И сред среднощната природа…
Се срещнах с бродеща Душа…
Поканих я, до мен да седне…
На пейка, под едно дърво…
Цигара я почерпих даже…
А тя ми зарида горко…
Разказа ми, че дълго броди…
Света обхожда ден и нощ…
Но сред различните народи…
Се чувствала като Гаврош…
А аз се стреснах, като чух…
Да ми говори тез’ неща…
Погледнах я в очите право…
Но нямаше във тях шега…
Сълза открих, да се отронва…
Усетих болка и тъга…
А кучето до мен полегна…
И близна моята ръка…
И то усетило горкото…
Че е самотна във нощта…
Присламчи се до нея плътно…
И тихичко й заскимтя…
А аз седях и наблюдавах…
Притихнала до тях мълчах…
И бавно, бавно осъзнавах…
Че влюбвам се с Душа в Душа…
Протегнах се и я прегърнах…
Заля ме странна топлина…
Сърцето ми заби различно…
И в мене пламна Любовта…
Почувствах се във миг щастлива…
И някак цяла, и добра…
А в мене своя дом открила…
Се сгуши бродеща Душа…
Елка Бърдарова©️
17ти Юни 2022г
На пакостите съм царица…
Белите са ми във кръвта…
Все мисли моята главица…
„Какво ли пак да сътворя?“…
Прехвърлям във ума си разни…
Идейки странни… Боже мой!
Една от друга по-опасни…
А аз съм главния герой…
Сценария ще го прелистя…
Умувайки до късен час…
Каквито и да ги измисля…
Виновницата ще съм аз…
Обаче как ми пука само…
Щуреца във ухото ми запя…
Дори и да изглежда странно…
Щурее ми се… и не е шега!
Елка Бърдарова©️
16ти Юни 2022г
Тези от вас, които ме четат от самото начало, вероятно си спомнят и как се казваше моята поетична страничка, а името изобщо не беше случайно избрано…
„Моят свят – терапия за моята Душа…“
Всичко, което пиша е за Душата ми, за това да се чувствам добре, свободна и щастлива…
Една терапия, която лично на мен ми действа повече от животворно…
Имам нужда да пиша, а дали някой ще чете, никога не ми е било важно!
Когато започнах да публикувам написаното от мен, се появиха разни големи „поети“ и „поетеси“, които ми обясняваха (и продължават да ми обясняват), как това, което аз пиша е далеч от поезията, как трябва да правя нещо друго, но не и да пиша, защото, видиш ли, не ми се отдава.
Няма да назовавам имена, важното е, че аз ги помня, за съжаление имам „слонска памет“, помня и доброто, и лошото…
Усмихвам им се, желая им доброто и да бъдат себе си, както аз съм себе си!
Не се научих да завиждам и да мразя в моя живот, въпреки, че хората упорито се мъчеха и се мъчат, да ме научат на това 😔.
Радвам се винаги, когато видя, че някой успява, че е щастлив и върви напред.
Не подлагам крак, но не толерирам, когато на мен ми подлагат такъв!
Пиша, защото имам нужда и ще пиша, докато тази нужда я има вътре в мен!
Днес явно ми е такъв ден 🙂.
Нуждата да си изговоря еййй тези си нещица, дето напират да излязат навън…
Слънцето свети за всеки един от нас!
И хубавото е, че сме различни!
Елка Бърдарова©️
16ти Юни 2022г
Бавно изписвам дума след дума…
Тихо въздишам и мисля сега…
Мойта Душа е тъй неразумна…
Твойта Душа ще прегърне в нощта…
Бавно нареждам снимка след снимка…
Аз и ти – заедно, в онзи живот…
Тихо говоря, почти даже шепна…
Думи за Обич и страстна Любов…
Бавно протягам се, бавно докосвам…
Милвам, целувам, обгръщам с ръце…
Нежно във себе си, тебе те сгушвам…
Слушам как бие твойто Сърце…
Бавно и влюбено с дъх те обхождам…
И във съня ти влизам с Душа…
Знам, че усещаш всичко във мене…
Спи ми спокойно, а аз ще мълча…
Елка Бърдарова©️
15ти Юни 2022г
Като ти плесна два шамара…
Ще се опомниш на мига!
Каква е тази Мара – стара?
Дето ти праща сърчица…
Ще ти просветне много бърже…
Ей ся, като се развъртя…
Кардиоложка ли е, ква е тая?
Не мънкай хич! Ще разбера!
Ейй, срама няма… и ти пише…
На „лични“… ти записва час…
Обаче хич не е наясно…
Че отговарям всъщност аз…
Стой мирен, че ще се ядосам…
Сега ще я оправя таз…
Кардиоложката със нос пудросан…
Ще си попиша с нея час…
Пък после ще я срещна…
На близичкото кафене…
Нали тя искаше със тебе среща…
Е, време е да разбере!
Като ме види, ще й причернее…
Ще има нужда от шамар…
Да се съвземе, ще помогна…
Ще й предпиша бързо цяр…
Елка Бърдарова©️
15ти Юни 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 