
Аз честичко ти пиша писъмца…
Но времето за тебе ми е кратко…
„Здравей, Пиятелко Съдба…
Ужасния ти план… върви ли гладко?“…
Какво се случва с теб, сега?
Не ти е скучно, знам, усещам!
Рисуваш лабиринти на игра…
И пътища чертаеш, после бездни…
Играеш си с живота всеки ден…
Измисляш правила различни…
Ухилено заставаш срещу мен…
И казваш ми „Здравей, Момиче…“…
И аз те поздравявам със ръка…
И мисля си за тебе нощем…
Какво ще ми сервираш пък сега…
Не се ли умори, да искаш още?
Готова съм! Раздавай пак!
Те картите са винаги във тебе…
А аз ще изиграя таз игра…
Но няма да получиш власт над мене!
Елка Бърдарова
16ти Октомври 2021г








