ТВОЯ САМО – САМО МОЙ
Свещ горяща, чаша вино…
Танц за двама… Аз и ти…
Да… Докосваш, разсъбличаш…
В Страст изгарям… Целуни!…
Шепот тих, целувка нежна…
Кожа пареща… И стен…
Огън в мене… Цяла вечност…
Аз в дантела… И сатен…
Две ръце пролазват бавно…
И побъркват… И крещя…
Не, не спирай!… Продължавай!…
Да… Докосвай!… Да… Така!…
И Любов, и всичко искам!
И целувам… Ти си мой!
Аз потъвам… Събери ме!
Твоя само! Само мой!
©️Елка Бърдарова
От стихосбирката „Всяка крачка е към теб…“
НЕ ПЛАЧА…
Не плача… Времето е мрачно…
И онзи дъжд отново заваля…
И облаци се скупчиха… ужасно…
А уж е лято… в моята Душа…
Не плача… Капките дъждовни…
Се стичат по лицето ми… И аз…
Усмихвам се… Но мислите тревожни…
Крещят ми… и оставят ме без глас…
Не плача… Не, дори изобщо..!
Това е дъжд..! Виновникът е той..!
И тези облаци… И времето неясно…
Сълзите ми превръщат във порой…
Не плача… Виж ме..! Ето..!
Усмихвам се… А в мен вали…
И мълния разсича ми небето…
А аз усмихвам се… Такава ме помни..!
©️Елка Бърдарова
Линк към моите стихосбирки ⬇️⬇️⬇️
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204
https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415
Такава се харесвам…
Обичам малките неща…
Към скъпоценности не се прехласвам!
Животът ми е пълен с чудеса…
И някак си не искам да пораствам…
Създавам свои правила…
Не ме интересуват чуждите изобщо!
Светът затъва… в суета…
А аз далече съм от всичко пошло!
Усмихвам се на всеки лъч…
И слънцето е влюбено във мене…
Далече съм от шум и глъч…
Живея си във свое Време…
Не вярваш ли, че е така?
Светът ми е съвсем различен…
Безплътна сянка съм в нощта…
А с вятъра в деня си тичам…
Душата ми е вечно влюбена…
Напук на всяка земна лошотия…
Но има дни, в които съм изгубена…
И имам нужда тихо да се преоткрия…
Такава странна съм…
Но знаеш ли? Такава се харесвам!
Жена с Душа разбудена…
За Любовта си… светове размествам…
©️Елка Бърдарова
13ти Октомври 2023г.
Линкове към моите книги ⬇️⬇️⬇️
Има дни,
в които не мога
да мисля за нищо друго…
освен за теб!
Питаш ме
кои са тези дни…
Всички…
откакто те срещнах..!
©️Елка Бърдарова
27ми Септември 2023г.
Чакай ме… Идвам
Забавих се… Изгубих се по пътя…
По тъмни улички с незнайни имена…
Към теб вървя… Във тъмното се лутам…
Но чувам в мене твоето „Ела.!“.
Отново си във бара и ме чакаш…
Усещам как Душата ти кърви…
Цигара палиш… А с ръка отмяташ…
Онази мисъл, дето те гори…
Поръчваш си поредното уиски…
Салфетката изписана е в стих…
Барманът започва май да чисти…
А барът вече е ужасно тих…
Лицето ти е тъжно, уморено…
Очакваш ме… А аз към теб вървя…
И тази нощ уискито проклето…
Не те спаси… Не спря и мисълта…
Усещам колкото много ме обичаш…
И колко много те боли…
Как името ми мислено изричаш…
И парят във очите ти сълзи…
Самичък си… Поредната цигара…
Поредна чаша… Поглед замъглен…
Поглеждаш към вратата… Мене чакаш…
А въздухът с очакване е напоен…
Вървя… Към онзи бар… Вървя към тебе…
Във тъмното се движа сам сама…
Една Любов в Душата ми стаена…
Ме води, за да гушна Обичта…
Не спирай да ме чакаш… Аз ще дойда!
Далеч от теб Душата ми кърви…
Вярвай в нас! Дори и да е трудно…
Ще те целуна страстно с първите зори…
©️Елка Бърдарова
27ми Септември 2023г.
Аз и Ти… Две в едно…
До дъното на тъмното във мене…
До онзи Мрак… живеещ в мен…
Единствено допуснах тебе…
А ти превърна мойта нощ във ден…
И знаеш ли защо се случи?
Защото Аз и Ти – сме две в едно…
Животът поотделно ни научи…
Че се върти като виенско колело…
Един ден смазват ни проблеми…
Лицата ни обливат се в сълзи…
На следващия – пак сме смели…
Разперили крила към висини…
Пропадаме във бездни… Безнадеждно…
Протягаме един към друг ръка…
Изтрили и последното си его…
Спасение ни дава Любовта…
Във радост и във болка… Ти си с мене…
Във радост и във болка… Аз съм с теб…
Морето ни е плитко – до колене…
А вярата – градили сме я век…
И знаеш ли аз колко те Обичам?
И как те мисля всеки миг…
Как тихо името ти сричам…
И в мислите рисувам твоя лик…
До дъното на тъмното във мене…
До онзи Мрак – там вътре в мен…
Единствено допуснах тебе…
А ти превърна мойта нощ във ден…
©️Елка Бърдарова
24ти Юни 2023г.
Съдбовно…
Тази нощ те желая безмълвно…
В тъмнината на тихата стая…
В мен страстта се разгаря безумно…
А съвестта ми – няма остава…
Сто вини съм готова да нося…
Сто камшика – да късат плътта ми…
Сто земи да пребродя – все боса…
Но да гушна във мен Обичта ми…
Да целуна очите любими…
Да прокарам пръсти в косата…
Да разкажа… колко тежи ми…
Тази наша песен непята…
Да намеря във тебе утеха…
Да усетиш как много ми липсваш…
И да смъкна излишната дреха…
Във мълчание да ме поискаш…
Да оставим сами да говорят…
Две Души, две тела и очите…
В тъмнината на тихата стая…
Да се слеят съдбовно Душите…
©️Елка Бърдарова
21ви Септември 2023г.
Сатен…
Разпиляни коси… Шепнещ глас…
Чаша вино… И музика тиха…
Свещ догаряща… Нощ… Ти и Аз…
Две тела… Тишината разбиха…
Страстни устни… Целувки… И стон…
Гръб извит на дъга… И покана…
Две очи… търсят в теб своя Бог…
Аз съм цяла от Страст обладана…
А ръцете ти… лазят по мен…
И изследват… И бавно събличат…
Знам обичаш дантела… Сатен…
Твойте устни ме бясно увличат…
Шепна „Искам… Целувай… Ела…“
И притискам се искащо в тебе…
Тази нощ е с пълна Луна…
Аз и Ти… сме в безкрайното време…
Аз и Ти… Две тела… Две Души…
Огън, който пали… Изгаря…
Аз потъвам… В мен всичко крещи…
А Страстта ти… ме подлудява…
©️Елка Бърдарова
23ти Февруари 2023г.
Ранна сутрин обляна в лъчи…
Тиха музика вятърът носи…
Аз – с разрошени дълги коси…
И с крачета все още боси…
Стъпвам бавно… Разтърквам очи…
Днес не бързам… Не искам да бързам…
Мисълта ми обаче лети…
Думи странни отново навързвам…
По лицето пробягва тъга…
После бързо усмивка разцъфва…
А в очите ми пъстра дъга…
Спотайла е шеметни чувства…
Сядам с чаша кафе, в тишина…
И подреждам сънени мисли…
Криволича по тънка следа…
Следвам нишката в спомени мили…
Търся дума… Търся ръка…
Търся слънце… в очите любими…
Аз съм цялата днес светлина…
Не допускам в мен облаци сиви…
Ден различен… Облян във лъчи…
Тиха музика вятърът носи…
Аз – с разрошени дълги коси…
И с крачета все още боси…
©️Елка Бърдарова
13ти Септември 2023г.
Не се намирам… Може би не искам?!…
Опитвам се… сама да се размия…
Душата си… във шепите я стискам…
Тежи, боли… И иде ми да вия…
Не се намирам! Вече и не искам…
Защо да се намирам, щом те няма?
И всяка мисъл в себе си потискам…
И бавно се превръщам във забрава…
Не се намирам… Искаш ли? Не искам!
Не искам да изчезна, но се случва…
И може би в един момент ще липсвам…
А твоята Душа… ще бъде пуста…
Не се намирам… Вече и не искам…
А помниш ли, че бях стихия?…
©️Елка Бърдарова
13ти Септември 2023г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 