Без дъх ще остана, но не мога без теб! Без въздух, без хляб, без вода и без всичко… Без стряха, без огън във зима и лед… Но тебе, без тебе не мога да дишам!
Без дрехи, без нищо, без сън и без цел… Ще бъда потънала в тъмното, в мрака… Не мога! Разбираш ли? Не мога без теб! Защото Душата ми осиротяла ще страда!
Шегуваш се със мен, че съм „граблива птица“… Че те ограбвам, че крада и от съня ти… Но казваш, че те пазя и като орлица… И бдя над теб, и търся Любовта ти…
Не си крада… Аз просто те Обичам! Прегръщам те със цялата си нежност… И паля те със Страст, и разсъбличам… Превръщам всеки кратък миг във вечност…
Превзела съм ти тялото… А мойто? Нали ти същото със мойто правиш?! Кръвта ми се превръща в лава с твойто… Щом с огнени целувки по гърба ми лазиш…
От мислите ти си крада… Обичам… Да чувам всяка и да я попивам… В Душата ти се ровя… И събличам… А моята пред теб е вечно гола…
Във нощите завивам те със нежност… Съня ти пазя и на пръсти стъпвам… И всяка сутрин е за мен безбрежност… Когато своето кафе със теб отпивам…
На крадла ли приличам според тебе? Та аз без теб, дори не мога и да дишам! И знаеш ли? Обичала съм те и в друго време… Не те крада! А в Обич със Душата си на теб се вричам!
Аз ще съм винаги до теб във всяка буря… Дори когато искаш да съм по-далеч… Когато в теб гърми и е студено… Когато всичко сякаш става лед…
Аз ще съм винаги до теб и във деня ти… Дори когато бързаш и когато си зает… Когато искаш… самотата си… Тогава тихичка ще съм, но пак до теб…
Аз ще съм винаги до теб и във съня ти… Дори когато трудно се сънува и боли… Когато искаш аз да те целувам и прегръщам… Когато всяка клетка в теб… за мен гори…
Аз ще съм винаги до теб и в теб самия… Там вътре, надълбоко в твоята Душа… Защото винаги си с мен… и в мене… Защото Ти си Аз! Защото ти си… моята Душа!