Когато се разкъсам на парчета две… И част от мен започне да потъва… Хвани ме здраво със ръце… И покажи ми твойта сила…
Не ме изпускай! Моля те, недей! Дори дълбоко да е блатото под мене… Повярвай в моите мечти! Повярвай в мен… Дори когато аз не вярвам в себе си и губя сила…
Вдъхни ми мъничко кураж… Тя, Любовта криле ми дава… А твойта Обич е за мен това… Което кара ме, да искам да живея и да се изправям…
Той – моя свят е много малък… (… И тъй безкраен…) Когато се откривам в твоите очи… Когато със любов потъвам… …в твоите обятия… Когато всеки миг се раждам… И живея в нашите мечти…
Кърт влезе в стаята и затвори бавно врата зад себе си. Извади телефона от джоба на сакото си и погледна дисплея му, беше 23:43ч. Имаше две получени съобщения. Отвори първото и зачете внимателно. Така си и мислеше, всичко се потвърждаваше… При второто съобщение очите му отново засвяткаха. Нямаше да позволи да ѝ се случи нищо! Вече беше тук…
„Искам да си нащрек тази нощ! От утре къщата трябва да е под непрекъснато наблюдение! Постарай се, да се погрижиш за това! Сутринта колата да ме чака в 7:45ч. !“- и съобщението беше изпратено.
Той съблече сакото, разкопча ризата и седна на стола до леглото. На масичката имаше снимка, взе я и внимателно се вгледа в нея. Усмихнатите очи го гледаха, а разрошената от явно подухналия точно в момента на заснемането на снимката вятър, покриваше част от лицето на жената… Той леко прокара ръка по снимката и тихо въздъхна.
Остави бързо снимката на мястото ѝ и стана от стола. Тази нощ едва ли щеше да заспи. Съблече дрехите постави ги прилежно сгънати на стола, взе хавлията, която беше оставена на леглото и влезе в банята. Имаше нужда да си вземе един бърз душ и да помисли.
Струята обля тялото му и той се почувства по-добре. Това напрежение от последните няколко дни буквално беше вкочанило тялото му. Мускулите му бяха постоянно стегнати и сякаш щяха да се пръснат.
Имаше здраво, мускулесто и жилаво тяло, без грам излишна тлъстинка по него. Можеше да се каже, че дори беше слаб за мъж, но в него имаше нещо хищническо и заплашително. Изглеждаше като звяр, който е готов във всеки един момент да скочи и разкъса жертвата си.
Спря водата взе хавлията и се загърна с нея. Застана пред огледалото и се втренчи в него. Времето течеше много бавно за него, сякаш беше спряло. Отвърна поглед от собственото си отражение и прекоси с твърда крачка стаята. Захвърли хавлията на стола и легна в леглото.
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 