Аз и Ти… Две в едно…

До дъното на тъмното във мене…
До онзи Мрак… живеещ в мен…
Единствено допуснах тебе…
А ти превърна мойта нощ във ден…

И знаеш ли защо се случи?
Защото Аз и Ти – сме две в едно…
Животът поотделно ни научи…
Че се върти като виенско колело…

Един ден смазват ни проблеми…
Лицата ни обливат се в сълзи…
На следващия – пак сме смели…
Разперили крила към висини…

Пропадаме във бездни… Безнадеждно…
Протягаме един към друг ръка…
Изтрили и последното си его…
Спасение ни дава Любовта…

Във радост и във болка… Ти си с мене…
Във радост и във болка… Аз съм с теб…
Морето ни е плитко – до колене…
А вярата – градили сме я век…

И знаеш ли аз колко те Обичам?
И как те мисля всеки миг…
Как тихо името ти сричам…
И в мислите рисувам твоя лик…

До дъното на тъмното във мене…
До онзи Мрак – там вътре в мен…
Единствено допуснах тебе…
А ти превърна мойта нощ във ден…

©️Елка Бърдарова
24ти Юни 2023г.

Съдбовно…

Тази нощ те желая безмълвно…
В тъмнината на тихата стая…
В мен страстта се разгаря безумно…
А съвестта ми – няма остава…

Сто вини съм готова да нося…
Сто камшика – да късат плътта ми…
Сто земи да пребродя – все боса…
Но да гушна във мен Обичта ми…

Да целуна очите любими…
Да прокарам пръсти в косата…
Да разкажа… колко тежи ми…
Тази наша песен непята…

Да намеря във тебе утеха…
Да усетиш как много ми липсваш…
И да смъкна излишната дреха…
Във мълчание да ме поискаш…

Да оставим сами да говорят…
Две Души, две тела и очите…
В тъмнината на тихата стая…
Да се слеят съдбовно Душите…

©️Елка Бърдарова
21ви Септември 2023г.

Сатен…

Разпиляни коси… Шепнещ глас…
Чаша вино… И музика тиха…
Свещ догаряща… Нощ… Ти и Аз…
Две тела… Тишината разбиха…

Страстни устни… Целувки… И стон…
Гръб извит на дъга… И покана…
Две очи… търсят в теб своя Бог…
Аз съм цяла от Страст обладана…

А ръцете ти… лазят по мен…
И изследват… И бавно събличат…
Знам обичаш дантела… Сатен…
Твойте устни ме бясно увличат…

Шепна „Искам… Целувай… Ела…“
И притискам се искащо в тебе…
Тази нощ е с пълна Луна…
Аз и Ти… сме в безкрайното време…

Аз и Ти… Две тела… Две Души…
Огън, който пали… Изгаря…
Аз потъвам… В мен всичко крещи…
А Страстта ти… ме подлудява…

©️Елка Бърдарова
23ти Февруари 2023г.

Ранна сутрин обляна в лъчи…
Тиха музика вятърът носи…
Аз – с разрошени дълги коси…
И с крачета все още боси…

Стъпвам бавно… Разтърквам очи…
Днес не бързам… Не искам да бързам…
Мисълта ми обаче лети…
Думи странни отново навързвам…

По лицето пробягва тъга…
После бързо усмивка разцъфва…
А в очите ми пъстра дъга…
Спотайла е шеметни чувства…

Сядам с чаша кафе, в тишина…
И подреждам сънени мисли…
Криволича по тънка следа…
Следвам нишката в спомени мили…

Търся дума… Търся ръка…
Търся слънце… в очите любими…
Аз съм цялата днес светлина…
Не допускам в мен облаци сиви…

Ден различен… Облян във лъчи…
Тиха музика вятърът носи…
Аз – с разрошени дълги коси…
И с крачета все още боси…

©️Елка Бърдарова
13ти Септември 2023г.

Не се намирам… Може би не искам?!…
Опитвам се… сама да се размия…
Душата си… във шепите я стискам…
Тежи, боли… И иде ми да вия…

Не се намирам! Вече и не искам…
Защо да се намирам, щом те няма?
И всяка мисъл в себе си потискам…
И бавно се превръщам във забрава…

Не се намирам… Искаш ли? Не искам!
Не искам да изчезна, но се случва…
И може би в един момент ще липсвам…
А твоята Душа… ще бъде пуста…

Не се намирам… Вече и не искам…
А помниш ли, че бях стихия?…

©️Елка Бърдарова
13ти Септември 2023г

Ти носиш всички цветове…
От които имам нужда в своя свят!

©️Елка Бърдарова
12ти Септември 2023г.

---

Обичаш ли ме?
Мен!
Не друга…

Искаш ли ме?
Мен!
Не друга…

Мислиш ли ме?
Мен!
Не друга…

Копнееш ли ме?
Мен!
Не друга…

Желаеш ли ме?
Мен!
Не друга…

Питам те!
И искам отговор!
В началото на твоя ден…☕️

©️Елка Бърдарова
12ти Септември 2023г.

Плах опит за кратък разказ…✍️

Неговата любов…

Дълго беше наблюдавала и мълчала… Прекалено дълго. Вече нямаше нужда да мълчи. Вече беше видяла достатъчно.
Не й беше лесно. Никак даже!

Обичаше го с цялата си душа.
Знаеше, че и той я обича, но не вярва в бъдещето им заедно.
Беше усетила толкова много пъти неговите залитания. Нямаше нужда да пита. Нямаше нужда да й се обяснява.
Тя беше толкова сензитивна, че дори мислите му улавяше във въздуха, още преди той да ги е осъзнал.

Знаеше, че той я обича, но и знаеше, че тя не му беше достатъчна… Той имаше нужда от интрига, от ежедневно гъделичкане на мъжкото му его… Искаше да ловува, да изпитва онзи момент на победа над предалата му се жена… А тя, тя просто вече беше даденост за него.
Имаше я, знаеше, че тя е винаги там и винаги готова да го прегърне и целуне… Да му даде подкрепата си, да го успокои. Да е винаги там…

Обичаше я. Но сякаш вече не я желаеше.
Той я имаше. Имаше я… и не му беше интересно с нея…

И тогава тя изчезна. Сякаш никога не я е имало.
Нищо не каза. Нищо не направи. Беше казала достатъчно. Беше направила повече, отколкото изобщо дори беше по силите й. Но го беше направила с цялата си любов към него. Искаше той да е щастлив. Вярваше в безрезервната любов.
Но и знаеше, че той вече не вярва в ТЯХ.

Беше й го показал много пъти. И винаги имаше оправдание за поредната появила се…
А тя мълчеше и се затваряше все повече в себе си.

Той я обичаше, но не беше готов да спре с всичко онова, което знаеше, че я наранява…

И тя изчезна.

Остави го сам да решава, кое в живота му е важно…
Тя вече не беше част от него.

Той я беше пуснал…

©️Елка Бърдарова

12ти Септември 2023г.

За онези скрити думи…
Мисли и мечти… Във моята Душа…
За онези мигове безшумни…
Тихо изживяни… някога в нощта…

За онези вопли… Сълзи…
Невидяни никога от теб…
За онези втурвания бързи…
Но препънали се и във този век…

За онези страсти… Силни…
Сложили на клада моята Душа…
За онези опити… Безсилни…
Да докосна тебе със ръка…

За онази Обич… Вечна…
Неподвластна ни на Разум, ни на Съд…
За онази Болка… Безконечна…
Късаща от мене тленна плът…

За онези истини… Прикрити…
И за всичко свързано със теб…
За онези сънища… В мъгла обвити…
Търся упорито в тебе лек…

©️Елка Бърдарова
11ти Септември 2023г