Нямо кино, картина поредна…
Ден намусен, утро в мъгла…
Силует без лице и без име…
Две ръце и една тишина…
Стъпки котешки, тихи и меки…
Кадифено докосване… Стих…
Чаша празна… и чужди пътеки…
Две очи… и изгубен триптих…
Безтегловност… Миг до безкрайност…
Сън в безсъние… Вик в самота…
Две дървета с преплетени клони…
И една съкровена мечта…
Елка Бърдарова©️
21ви Юни 2022г
Калоян Христов©️:
Ако се разминем в тоз Живот…
Ако с телата си, не се докоснем..!
Ако желаем, таз Любов до гроб…
Аз зная..! В небесата ще се срещнем..!
Ще се превърнем във звезди…
С Душите си, отново ще се слеем..!
Оставили след себе си следи…
За всички влюбени… ще греем..!
Елка Бърдарова©️:
И всяка нощ ще се събуждаме за тях…
И всяка нощ ще им разкаваме за Любовта си…
Ще ги посипваме… със звезден прах…
И ще им пращаме частичка от Страстта си…
Ще им рисуваме картини… Аз и Ти…
Прегърнати, обичащи се… Цели…
Намерили се сред безброй звезди…
И Душите си една във друга слели…
Калоян Христов©️:
Ще бъдем само… Аз и Ти…
Там някъде… В безкрая..!
Макар превърнати в звезди…
Ще се Обичаме..! До края..!
В Любов и страсти ще горим…
Ще паднем, като пепел на Земята..!
Нов Живот с Душите ще дарим…
С чиста Обич… като на децата..!
Калоян Христов©️
&
Елка Бърдарова©️
21.06.2022
London & Chicago
Ще те сгуша тихо…
А ти ще заспиш…
Ще сънуваш…
в мойте обятия…
Ще те целувам нежно…
докато спиш…
Ще внимавам…
И ще пазя Душата ти….
Ще ти дам спокойствие…
Цел…
Ще събирам парченца…
Болка ще трия…
Ще усмихвам лицето ти…
Ще ти дам и мечти…
Ще лекувам крилете ти…
Защото… тебе Обичам!
Елка Бърдарова©️
От стихосбирката „Да обичаш с Душата…“
Аз искам, да се сгуша в теб… Жадувам…
Ръцете ти да ме обвият днес…
И този ден със тебе да празнувам…
На този ден… На твоя Ден Рожден…
Аз искам, да съм в този ден със тебе…
И да усмихвам твоето лице…
И ако може, да не те побърквам много…
И да не се държа… като нацупено дете…
Аз искам, да ти дам днес Обичта си…
И ако може цялата да я усетиш ти…
Душата ми да те обгръща нежно…
Но двамата от страст… да изгорим…
Аз искам много… и от всичко…
Във този ден, във който си роден…
Едно начало ново да напишем…
А моята Любов да бъде… вечно с теб…
Елка Бърдарова©️
От стихосбирката „Здравей… Обичам те!“
Всичко гръмко в Любовта е излишно,
защото Истинската Любов е тази,
която наелектризира всичко около себе си,
която спира дъха само при мисълта за докосването,
която кара фантазията да е безбрежна…
И въпреки, че много хора смятат, че в Любовта няма нужда от компромиси, а е достатъчно само да обичаш… Точно Тя (Истинската Любов) е способна на компромиси
и на грижа, и на подкрепа…
Тази Любов дава криле, тя не смачква, не потиска, не комплексира.
Тя те прави по-добър човек, по-уверен в себе си и възможностите си.
Истинската Любов не е само Страст, но Страстта в тази Любов е изпълваща всяка клетка на тялото,
тя е взривяваща и създаваща светове…
Тя е онази ръка, която те измъква от дупката, когато не виждаш изход…
Тя е онова рамо, на което слагаш глава, когато си уморен, когато си отчаян, когато плачеш или когато просто искаш да се сгушиш и да мълчиш, усещайки, че си обичан…
Истинската Любов е там…, знаеш, че е там, дори когато още не си наясно със себе си… Защото тази Любов е упорита и тя не се отказва лесно от другия…
Знаеш, че е там, когато сънуваш, когато мечтаеш, когато отвориш сутрин очи…
Тази Любов искаш да я опазиш от всички и всеки…
Истинската Любов е вътре в теб и в другия, и трябва да е споделена, за да е Истинска…
Иначе просто остава една едностранна мечта…
Елка Бърдарова©️
„Обичам те!“… Ще ти напиша днес и аз…
За кой ли път… ще ти го кажа вече…?
„Обичам те…“, шептя ти пак без глас…
И думите редя… на лист пред мене…
„Обичам те!“… Стократно си го чул…
И знаеш как боли без теб Душата…
„Обичам те…“ И всеки стон, и звук…
Достигат Те… Убийствена е Самотата…
„Обичам те!“… Докосваш ме сега…
Усещам те… и искам да се сгуша…
И моля се, да си до мен в нощта…
А сутринта… до тебе да се будя…
„Обичам те!“… С Душа те пожелах…
И знам, че чуваш мисълта ми…
Сега ще ти го кажа в тишина…
„Обичам те…“ и знам, че си Съдбата ми…
Елка Бърдарова©️
13ти Януари 2022г
Художник: Милена Борисова
Когато те докосвам, не боли…
И не горчи, когато те целувам…
Когато те прегръщам, не гори…
И с тебе всяка нощ звезди сънувам…
Когато ти нашепвам в тишина…
И всяка моя дума в теб попива…
Аз знам, че съм за теб една…
А моята Душа е тъй щастлива…
Когато с мисълта си долетя…
И с цялата си Обич те обгърна…
Усещам силно в тебе Любовта…
Дори когато съм и неразумна…
Когато моите сълзи текат…
А в теб се вихри страшна буря…
Единствения лек за нас…
Намираме в прегръдките на другия…
Елка Бърдарова©️
18ти Юни 2022г
Разхождах се по късна доба
Със кучето си във ръка…
И сред среднощната природа…
Се срещнах с бродеща Душа…
Поканих я, до мен да седне…
На пейка, под едно дърво…
Цигара я почерпих даже…
А тя ми зарида горко…
Разказа ми, че дълго броди…
Света обхожда ден и нощ…
Но сред различните народи…
Се чувствала като Гаврош…
А аз се стреснах, като чух…
Да ми говори тез’ неща…
Погледнах я в очите право…
Но нямаше във тях шега…
Сълза открих, да се отронва…
Усетих болка и тъга…
А кучето до мен полегна…
И близна моята ръка…
И то усетило горкото…
Че е самотна във нощта…
Присламчи се до нея плътно…
И тихичко й заскимтя…
А аз седях и наблюдавах…
Притихнала до тях мълчах…
И бавно, бавно осъзнавах…
Че влюбвам се с Душа в Душа…
Протегнах се и я прегърнах…
Заля ме странна топлина…
Сърцето ми заби различно…
И в мене пламна Любовта…
Почувствах се във миг щастлива…
И някак цяла, и добра…
А в мене своя дом открила…
Се сгуши бродеща Душа…
Елка Бърдарова©️
17ти Юни 2022г
Бавно изписвам дума след дума…
Тихо въздишам и мисля сега…
Мойта Душа е тъй неразумна…
Твойта Душа ще прегърне в нощта…
Бавно нареждам снимка след снимка…
Аз и ти – заедно, в онзи живот…
Тихо говоря, почти даже шепна…
Думи за Обич и страстна Любов…
Бавно протягам се, бавно докосвам…
Милвам, целувам, обгръщам с ръце…
Нежно във себе си, тебе те сгушвам…
Слушам как бие твойто Сърце…
Бавно и влюбено с дъх те обхождам…
И във съня ти влизам с Душа…
Знам, че усещаш всичко във мене…
Спи ми спокойно, а аз ще мълча…
Елка Бърдарова©️
15ти Юни 2022г
Площадът в този ден гъмжеше…
От струпали се много хора…
И всеки с някого вървеше…
И тичаха деца наволя…
А слънцето препичаше, гореше…
Голяма жега, въздухът трептеше…
Фонтанът… сякаш животворен…
Прохлада от водата му струеше…
Една жена зададе се самичка…
Във цветна рокля – в розово и синьо…
С коси чупливи… Беше като птичка…
Тъй нежна и ефирна… Но самичка…
Тълпата се отдръпна и разцепи…
Пътека й направиха, да мине…
Жените гледаха… втрещени…
Мъжете мислеха… „Каква богиня…“…
Събула бе сандалите на токчета…
В ръка ги носеше, вървеше боса…
А роклята й с разкопчани копчета…
Така невинно… всички омагьоса…
Извиваше се тялото й грациозно…
Пристъпваше… красива, горда…
Едно момче помаха й неволно…
Лицето й… в усмивка грейна…
Едни очи я гледаха и я изпиваха…
А други с’ завист се извръщаха…
Жените я одумваха, не спираха…
Мъжете страстно… я жадуваха…
А тя бе негова… единствено…
И никой не допускаше до себе си…
Жените с поглед я разсичаха…
Мъжете я сънуваха в ръцете си…
Премина през площада, през тълпата…
Остави своя аромат след себе си…
Да им напомня и след време за жената…
Говореща с Душата и Сърцето си…
Елка Бърдарова©️
12ти Юни 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 