На пакостите съм царица…
Белите са ми във кръвта…
Все мисли моята главица…
„Какво ли пак да сътворя?“…
Прехвърлям във ума си разни…
Идейки странни… Боже мой!
Една от друга по-опасни…
А аз съм главния герой…
Сценария ще го прелистя…
Умувайки до късен час…
Каквито и да ги измисля…
Виновницата ще съм аз…
Обаче как ми пука само…
Щуреца във ухото ми запя…
Дори и да изглежда странно…
Щурее ми се… и не е шега!
Елка Бърдарова©️
16ти Юни 2022г
Бавно изписвам дума след дума…
Тихо въздишам и мисля сега…
Мойта Душа е тъй неразумна…
Твойта Душа ще прегърне в нощта…
Бавно нареждам снимка след снимка…
Аз и ти – заедно, в онзи живот…
Тихо говоря, почти даже шепна…
Думи за Обич и страстна Любов…
Бавно протягам се, бавно докосвам…
Милвам, целувам, обгръщам с ръце…
Нежно във себе си, тебе те сгушвам…
Слушам как бие твойто Сърце…
Бавно и влюбено с дъх те обхождам…
И във съня ти влизам с Душа…
Знам, че усещаш всичко във мене…
Спи ми спокойно, а аз ще мълча…
Елка Бърдарова©️
15ти Юни 2022г
Като ти плесна два шамара…
Ще се опомниш на мига!
Каква е тази Мара – стара?
Дето ти праща сърчица…
Ще ти просветне много бърже…
Ей ся, като се развъртя…
Кардиоложка ли е, ква е тая?
Не мънкай хич! Ще разбера!
Ейй, срама няма… и ти пише…
На „лични“… ти записва час…
Обаче хич не е наясно…
Че отговарям всъщност аз…
Стой мирен, че ще се ядосам…
Сега ще я оправя таз…
Кардиоложката със нос пудросан…
Ще си попиша с нея час…
Пък после ще я срещна…
На близичкото кафене…
Нали тя искаше със тебе среща…
Е, време е да разбере!
Като ме види, ще й причернее…
Ще има нужда от шамар…
Да се съвземе, ще помогна…
Ще й предпиша бързо цяр…
Елка Бърдарова©️
15ти Юни 2022г
Попаднах във група със стойностни хора…
Четящи поезия ден подир ден…
И казах си „Ето, намерих си своя
приятелски кръг – точно за мен!“…
И грабнах молива, развихрих се здраво…
Реших, да напиша два стиха и аз…
Запретнах ръкави, превих се изцяло…
Връз листа се трудих около час…
Обаче тъй сложно оказа се всичко…
Те, римите липсваха в моя куплет…
Реших, да поспра поне за мъничко…
И сипах си малко уиски със лед…
И после опънах краката блажено…
И купичка с ядки си сложих пред мен…
Прелистих и фейса, потърсих си муза…
За нея да пиша в дъждовния ден…
Намерих едничка картинка на котка…
И влюбих се рязко в Писаната аз…
А римите сякаш доплуваха с лодка…
Опомних се чак в среднощния час…
Пишех и драскасках… Почвах отново.
Идея си нямах, как става това…
Да пиша поезия, оказа се сложно…
Обаче инат съм, чак пот ме обля…
Поема за котка, в седем куплета…
Изля се незнайно от нейде в нощта…
А аз се почувствах ужасно по-лека…
Дописвам последната дума сега…
Елка Бърдарова©️
14ти Юни 2022г
Отдавна, отдавна, много отдавна….
Се случиха всичките тези неща…
Сега съм различна, за някои… странна…
Но волна се чувства мойта Душа!
Отдавна, отдавна, в едно друго време…
Бях много наивна и много добра…
Все казвах „Добре де, от мене да мине…“…
„Такава – си казвах – е мойта съдба…“…
Отдавна, отдавна, научих, че мога…
Да вземам решения, важни за мен…
Че изборът, всъщност във себе си нося…
С усмивка да срещам всеки мой ден..!
И ето ме днес… След отдавна, отдавна…
Щастлива със себе си. С пъстри криле…
Обичаща силно, безкрайно, безкрайно…
Докосваща с мисъл, с Душа и Сърце…
Елка Бърдарова©️
14ти Юни 2022г
Очите ми понякога са слепи…
Не виждат. Всичко е мъгла…
Ушите ми понякога са глухи…
Потъвам във дълбока тишина…
Ръцете ми понякога са къси…
Увисват недостигнали до теб…
Във стихове изгубена се лутам…
И търся… някакъв съвет…
Понякога денят ми преминава…
Облечен… в свойта сивота…
Друг път на клада ме изгаря…
Решил, че съм опасна за света…
Променливо е времето във мене…
Ту топло, ту дъждовно, ту е студ…
Обичащо, събличащо и нежно…
Целуващо, на завистта напук…
Ту в цвят облечена съм цяла…
Ту „гола“ съм и по Душа…
Ту непокорно своите коси развяла…
Ту кърпя… наранените крила…
И всеки миг превръщам се във друга…
И всеки миг съм себе си! И пак…
Обичам да съм нежна, но и груба,
ще бъда, ако някой ми подложи крак!
Елка Бърдарова©️
13ти Юни 2022г
Понякога чувам „Търсиш внимание.!
Нали затова публикува стиха.!“…
И става ми тъжно, че хората смятат…
Че моят подарък, е вик в самота…
Не търся внимание!Достатъчно имам!
От хората дето, са с мен всеки ден.
Които обичам и те ме обичат!
Това ми е важно и топли ме мен!
Напиша ли нещо, оставям след мене…
И давам частица от себе си аз…
Не търся признание! И тъй съм далече,
от жажда за слава или пък за власт..!
Елка Бърдарова©️
13ти Юни 2022г
Днес исках да ти кажа сто неща…
Но беше тихо, много тихо…
А теб те нямаше, откачах си сама…
Задъхвах се, побърквах се, въздишах…
Държах се май… като разплакано дете…
Подсмърчах, бърсах и сълзите…
И през минута търсех твоето лице…
Но беше тихо, много тихо…
Побърках се… Нали разбра?!
Побърках после и самия тебе…
Какво да правя? Смееш се сега…
Но трудно дишам… надалеч от тебе…
Елка Бърдарова©️
С цялото си уважение и признателност към всички мои читатели и приятели!
Не се сърдете, че мълча…
На коментари рядко отговарям…
Голям проблем ми е това…
Но всеки коментар го оценявам!
Благодаря Ви, че сте с мен!
Благодаря, че ме четете!
Благодаря Ви, че и моят ден,
усмихвате го с нежно цвете!
Благодаря Ви, че сте тук!
Че страничката Ви харесва!
Че даже и когато в мен е студ…
Енергията Ви… отново ме зарежда…
Благодаря Ви!❤️
Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г
Какъв ти е проблемът, бе момче?
Какво си седнал и си се оклюмал?
Светът ли свършва, че си толкоз зле?
Или пък кораба ти е потънал?
Като те гледам, здрав си май?!
И жив си… Дишаш още…
А отчаянието в тебе няма край…
Съдбата ли упрекваш още?
Не любопитвам… как, защо…
И отговори не желая…
Животът, знай, е колело…
Събаря те и те изправя…
Каквото и да кажa, ще сгрешa…
Съвети няма да раздавам.
Седни, поговори със своята Душа…
И отговорите си да намериш, пожелавам!
Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 