Непоискано… във теб се сгуших…
Непомолено… в Душата ти се скрих…
Непрошепнато… във мислите ти влязох…
Неочаквано… в Живота ти се появих…
Неразказана… Разказваш ме във рими…
Нецелувана… Целуваш ме сега…
Непрегърната… Прегръщаш ме без думи…
И обичана съм… в твоята Душа…
Елка Бърдарова
По чуждите пътеки не пристъпвам.
Избрала съм да имам своя!
И никой не виня… В интриги не присъствам!
В живота всеки има свои правила и своя воля…
Спокойствието си ценя! За мен е важно!
С годините по-ясно го съзнавам…
Забързаните обороти, всичко бясно…
Забавям… Аз просто ги забавям…
Дали е само възрастта? Не зная…
Дали защото и косите посивяха?
Научих се… във Себе си да търся Рая…
Да не завиждам никому и да не мразя…
Във мир сега със Себе си живея…
Душата ми така се чувства волна…
Понякога разплаквам се, друг път се смея…
Различна съм във всеки миг, но тъй свободна…
Елка Бърдарова
22ри Март 2022г
Не знам, дали написала съм всичко?
Или ще пиша още дълго време…
Не знам, дали по всички бели листи…
Успяла съм да запечатам тебе, мене…
Не знам, дали в нощта си и в деня си…
Ще плача, ще се усмихвам и ще галя…
Не знам, дали във стихове и във романи…
Ще ни рисувам нас… без точка и без запетая…
Не знам, дали след слънчевото време…
Ще има бури, гръмотевици, торнадо…
Не знам, дали ще е възможно без проблеми…
След всеки удар пак глава да вдигна и да се изправя…
Не знам на всички незададени въпроси…
Които ме заливат и ме палят…
Дали ще им намеря отговора, който носи…
Спокойствие… Или неотговорени, те мене всеки миг ще ме събарят…
Не знам! Пореден стих, поредна мисъл…
Объркано изписвам, пиейки кафето…
Опитвам се… да се събудя…
Но знам, че си ми във Душата и Сърцето!
Елка Бърдарова
21ви Март 2022г
Виж колко си пораснал вече, Сине…
А беше мъничък – като мишле…
В прегръдките ми гушеше се плахо…
Все искаше аз да те нося на ръце.
Помниш ли… приятеля си плюшен?
Тъй верен – винаги до теб…
Помниш ли, все ми разказваше…
историята си за малкото мече?
А помниш ли, как в нощите уплашен,
ме молеше да те спася?
От дракона дошъл в съня ти…
И стреснал те със огнена уста…
Помниш ли…, как всичко знаеше?…
И можеше… всичко сам…
Тъй бързаше ти да пораснеш…
И ето – вече си голям!
Нареждам спомените бавно…
Разглеждам снимките безброй…
Една след друга ги прехвърлям…
Редейки пасианса свой.
От раждането, първи стъпки…
Тук първи рани от игра…
А после детската градина…
И тук си вече… с раница в ръка…
В училището трепетно пристъпваш…
Пред теб отваря се врата…
Усмихваш се, а погледа ти свети…
Готов да учиш всичко за света…
И после… ето те – голям си вече…
Израстващ пред очите ми… като за миг…
Във мъж превръщаш се… Готов си, Сине..!
Разперил своите криле, да отлетиш…
Вълнения различни с бясна скорост…
менят се в тебе миг, след миг…
Крачиш смело, със големи крачки…
И планове за бъдещето си редиш…
Но винаги при мен се връщаш.
Утеха, дом, опора, разговор, съвет…
И после пак готов си да потеглиш…
по своя път, към бъдещето си… напред…
Елка Бърдарова
Дори когато „нищо не усещаш“…
Когато в тишината си мълча…
Мислено протягам се към тебе…
И те прегръщам влюбено с Душа…
Дори когато всичко сякаш…
Изглежда като тъжен филм…
И във студеното легло самичък лягаш…
Аз знам, че ме усещаш… Единствен мой… Любим…!
Дори когато…
Елка Бърдарова
20ти Март 2022г
Моите три стихосбирки, които са събрали част от моите мисли, чувства, част от самата мен и моята Душа. ✍️📖📚❤
На люляк много силно ми ухае…
Но не във бабината, а във моята градина…
И пролетно ми е, и слънчево сега е…
С Душата си рисувам пак картина…
На спомени далечни не е време…
За мен сега е важно да живея…
Да се усмихвам, а мечтите в мене…
Да сбъдвам всеки ден, дори и в люта зима…
Лицето ми огряно е от Слънце….
В косите ми лъчите му танцуват…
И пролетно ми е, прегръщащо… и още…
Вълшебство сътворявам днес… Защото искам да ни има…
Елка Бърдарова
20ти Март 2022г
Нямам много за даване, знаеш ли?!
Само Душата ми, мойто Сърце…
Мене самата… Друго очакваш ли?
Много раздадох, но нищо не взех…
Нямам натрупани… пари и богатства…
Имам обаче… Любов и Мечти…
Имам Душата си – нея опазих я…
Ще я прегръщаш ли с Обич? Кажи?
Нея ти давам и себе си – цялата…
Друго не мога… Това има аз…
И Любовта си…, за нея ти знаеш…
Имаш Душата ми, тя тебе избра…!
Елка Бърдарова
Тишина… Вълшебство и време…
Са се сгушили някъде в мен…
Аз прихнала… Болка и бреме…
Са ме сграбчили в днешния ден…
Мисли шеметни… Бягство от всичко…
Разноцветност… Умора, тъга…
Нямо кино… с чашата вино…
Аз отново присядам сама…
Драскам нещо и мисля за тебе…
И ти пращам мойта Любов…
Искам, да те усещам до мене…
Да те имам във своя Живот…
Тишина… Вълшебство и време…
Страст и Обич… Събрани в едно…
Чаша вино и мисли за тебе…
Танц с Душите ни… Те са едно!
Елка Бърдарова
16ти Март 2022г
Нещо се случва… Не знам…
Някак във ступор съм сякаш…
Тихо присядам. Мълча.
Бавно отива си здрача…
Чаша кафе. Празен лист…
Думи кънтящи във мене…
Търся очите ти… днес…
Искам ръцете ти, тебе…
Лази, настъпва деня…
Слънцето облак пробива…
Музика тиха… Цветя…
Аз пак рисувам картина…
Глътка кафе… Аромат…
Вкус и горчив, и приятен…
Рошави мисли летят…
В моя свят тъй необятен…
Нежна прегръдка… и Ти…
Много ли искам, кажа ми?
Тя – Любовта в мен не спи….
Търся очите любими…
Елка Бърдарова
18ти Март 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 