Такава, каквато аз се познавам…
Не обичам шум и шумни компании. Многото хора на едно място ме уморяват и често съм с главоболие след такива събирания.
Обичам да съм насаме с мислите си, да пия кафето си късо и без никакви допълнения. Обичам да прескачам от едно „измерение“ в друго…
Трудно се отказвам от нещо, в което вярвам.
Не позволявам да ми се влияе.
Вече съм на такава възраст, че бих могла сама да преценя кое е правилно и кое не е, какво ме прави щастлива и кое ме смачква, как е редно да постъпя в дадена ситуация или да не постъпя, как да пиша и да се изразявам, и как да бъда себе си във всеки един момент!
Сама изграждам мнение за даден човек.
Чуждите думи и мисли са чужди и не са мои…
Мечтая!
Научих се да мечтая – малко късно в живота си, но осъзнах, че е прекрасно и че това ме движи, кара ме да дишам по различен начин и да искам, да искам не материални неща, а такива, които ме усмихват и ме карат да творя…
Научих, че завистта е нещо, което няма място в мен и в моя живот, но я усетих и усещам, и знам, че тя е отрова за онзи, в който тя е намерила почва.
Обичам това, което имам и съм благодарна на живота за това, през което съм преминала до този момент.
Всяко едно събитие, всеки един проблем и всяка една радост са направили от мен човекът, който съм сега!
Така е трябвало, така се е случило!
Научих се, че мога да затварям книги и да забравям за тях…
Научих, че децата ми са дар и са точно такива, каквито трябва да бъдат!
Че не аз избирам тях, а те мен…
А аз вероятно има още много да уча, за да бъда майката, от която те имат нужда!
Всеки ден научавам по нещичко за себе си…
Всеки ден се вглеждам навътре в мен…
Откривам се…
И това е един непрестанен процес на себеопознаване…
Всеки ден…

Елка Бърдарова©️
10ти Ноември 2022г

Знаеш ли, аз не познавам Душата си – тя познава мен…
И как е възможно изобщо да я познавам…? Колкото и да се вглеждам в себе си, колкото и да оставам насаме с мислите си, тя винаги успява да ме изненада и да ме поведе в онази посока, която не винаги съвпада с посоката на Разума…
И знаеш ли? Когато я следвам се чувствам щастлива…
А Разумът, той не винаги е съгласен с моето щастие… Опитва се да ме вразуми, да ми каже, че така не трябва… Ами хората? Ами тяхното мнение? Ами…, ами…, ами…?
А Душата не пита „Ами…?“, тя просто знае…
Живяла е толкова дълго, в толкова много тела като моето…
Коя съм аз да й се противя?
А той – Разумът, това му е работата, да те кара да се замисляш…, но ако му позволиш да надделее, тогава започваш да се чувстваш в затвор… Превръщаш се в един нещастлив човек, съобразяващ се с всички и всичко, но не и със себе си и с Душата си…

Елка Бърдарова©️
29ти Юни 2022г

Мълчи ми се… Така, нарочно…
Едно мълчание е стегнало Душата…
Не търся думи. Всичко ми е точно!
Предавам се… и нека да потъна в тишината!

Да помълча за ден, за два…
Да чуя всяка клетка в мойто тяло…
Да се обърна вътре в мен… Сама…
Да укротя и всичко бясно, полудяло…

Да се намеря – себе си… Сега!
Онази щурата… и дива…
Да се заслушам в мислите… В нощта…
Да видя и жената в мен… красива…

Да преброя… поне до сто…
И после… наобратно…
И да дълбая не с длето…
А с мисълта си – нежно, безопасно…

Да се изправя след това…
Да поизтупам тялото си прашно…
Каквото трябва да си прибера…
Каквото е излишно – то е ясно!

Мълчание… Едно кафе…
И два, три бели листа…
Молив, острилка и безоблачно небе…
И тишина, която не потиска…

Елка Бърдарова©️
27ми Юни 2022г

Тик-така часовникът, бавно отмерва…
Секунди, минути, дори часове…
Отлитат, изгубват се дни и години…
За никого времето не иска да спре…

Отнася със себе си детство и младост…
Донася прошарени, бели коси…
И сякаш нормално ни учи във старост…
Че всичко е преходно и тленно дори…

Показва ни пътища и малки пътечки…
Във нощите сънища рисува за нас…
Мечти и любови, дори и болежки…
Са част от живота ни в земния час…

И ту сме щастливи, ту много нещастни…
Ту виждаме изход, ту губиме път…
Ту правим планове смели, опасни…
Ту пътя ни води до крив кръстопът…

Тик-така часовникът, бавно отмерва…
Не връща за никого свойте стрелки…
А всеки във себе си носи надежда…
Че утре ще бъде по-добре от преди…

И втурва се смело… Гради и обича…
Мечтае, сънува, копнее, лети…
Животът е миг, който бързо изтича…
Но всеки във него различно цени…

Елка Бърдарова©️
23ти Юни 2022г

Всичко гръмко в Любовта е излишно,
защото Истинската Любов е тази,
която наелектризира всичко около себе си,
която спира дъха само при мисълта за докосването,
която кара фантазията да е безбрежна…
И въпреки, че много хора смятат, че в Любовта няма нужда от компромиси, а е достатъчно само да обичаш… Точно Тя (Истинската Любов) е способна на компромиси
и на грижа, и на подкрепа…
Тази Любов дава криле, тя не смачква, не потиска, не комплексира.
Тя те прави по-добър човек, по-уверен в себе си и възможностите си.
Истинската Любов не е само Страст, но Страстта в тази Любов е изпълваща всяка клетка на тялото,
тя е взривяваща и създаваща светове…
Тя е онази ръка, която те измъква от дупката, когато не виждаш изход…
Тя е онова рамо, на което слагаш глава, когато си уморен, когато си отчаян, когато плачеш или когато просто искаш да се сгушиш и да мълчиш, усещайки, че си обичан…
Истинската Любов е там…, знаеш, че е там, дори когато още не си наясно със себе си… Защото тази Любов е упорита и тя не се отказва лесно от другия…
Знаеш, че е там, когато сънуваш, когато мечтаеш, когато отвориш сутрин очи…
Тази Любов искаш да я опазиш от всички и всеки…
Истинската Любов е вътре в теб и в другия, и трябва да е споделена, за да е Истинска…
Иначе просто остава една едностранна мечта…

Елка Бърдарова©️

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Тези от вас, които ме четат от самото начало, вероятно си спомнят и как се казваше моята поетична страничка, а името изобщо не беше случайно избрано…
„Моят свят – терапия за моята Душа…“

Всичко, което пиша е за Душата ми, за това да се чувствам добре, свободна и щастлива…

Една терапия, която лично на мен ми действа повече от животворно…

Имам нужда да пиша, а дали някой ще чете, никога не ми е било важно!

Когато започнах да публикувам написаното от мен, се появиха разни големи „поети“ и „поетеси“, които ми обясняваха (и продължават да ми обясняват), как това, което аз пиша е далеч от поезията, как трябва да правя нещо друго, но не и да пиша, защото, видиш ли, не ми се отдава.
Няма да назовавам имена, важното е, че аз ги помня, за съжаление имам „слонска памет“, помня и доброто, и лошото…

Усмихвам им се, желая им доброто и да бъдат себе си, както аз съм себе си!

Не се научих да завиждам и да мразя в моя живот, въпреки, че хората упорито се мъчеха и се мъчат, да ме научат на това 😔.

Радвам се винаги, когато видя, че някой успява, че е щастлив и върви напред.

Не подлагам крак, но не толерирам, когато на мен ми подлагат такъв!

Пиша, защото имам нужда и ще пиша, докато тази нужда я има вътре в мен!

Днес явно ми е такъв ден 🙂.

Нуждата да си изговоря еййй тези си нещица, дето напират да излязат навън…

Слънцето свети за всеки един от нас!
И хубавото е, че сме различни!

Елка Бърдарова©️
16ти Юни 2022г

Не се припознавай в мен…
Аз не съм Ти!
Моите мисли са мои…
Чувствата са си мои…
Ти си различен/различна!
Чувствай сам, по своему!
Когато боли, всеки сам усеща болката си…
Аз усещам моята…
А ти усещаш твоята!
Аз не мога да вляза в твоята болка!
Тя си е твоя, само твоя!
Същото е и с моята…
Тя си е само моя и изгаря само мен!
Какъвто и урок да си научил в живота, той е бил за теб!
Аз трябва сама да науча своите!
Не може наготово!
Не ми помагай! Пътеката е само моя!
Аз няма да мина по твоята пътека, защото тя е за теб!
Ние сме различни с теб!
Много различни!!!
И много еднакви!!!
Но всеки е себе си!

Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г