Щастлива съм, въпреки дъжда, който вали, но не отвън, а вътре в мен… Дано разбираш…! А на теб, ти изпращам и малкото слънчице, което съм скътала в шепите си, нека то стопли теб…!
А аз ще се стопля от мисълта, че на теб ти е топло…
Разсъблечена, мокра… и леко потръпваща… Настанена удобно… на твойто легло… Със усмивка загадъчна… Устни прехапваща… С поглед леко премрежен… от страст във нощта…
… Те приканвам да дойдеш… близо до мене… И усмихвам се леко… Нашепвам „Ела…!“… И ръцете протягам… Да се впия във тебе… Ти пристъпваш бавно… А аз вече горя…
Ще ме мъчиш ли? Искаш ли… или ще ме вземеш? Питам с поглед… Усмихвам се… Каня „Ела…“… И извивам се леко… Тихо простенвам… Вече лава залива ме… Искам сега!
И надвесен над мене… целуваш ме жадно… И те искам… Плътно до мене бъди! А ръцете ти нека… обходят ме бавно…! Тази страст ме изгаря… А в тебе гори…
Ще целувам кожата… Искам… Обичам… Ще те имам сега… И само за мен… Ще забравиш за всички…, които си имал… Ще останеш завинаги… тук… и със мен…
Ти не мислиш вече… А обичаш ме… Зная! И сърцето усещам… как бие в галоп… Искам всичко мое… аз да ти давам… Да усещам навсякъде… твойта любов…
Ще избухнем… Вулкан ще залее със лава… Всичко в миг ще изчезне… за нас във нощта… Само двамата впили се… Искащи бясно… Ще ни има… Ще бъдем… тук и сега…
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 