Насаме със себе си…
Напоследък имам нужда да мълча…
Не защото нямам думи!
Не защото в мен е тишина..!
Не защото моята Душа се губи..!
Напоследък имам нужда да се спра…
Да забавя… Да премисля…
Себе си да подредя…
Кал, отрова да изчистя…
Напоследък имам нужда да чета…
Да прелистя… Да затворя..!
Да намеря път със мисълта…
И да спра със себе си да споря…
Напоследък имам нужда от крила…
Моите са уморени…
Чупиха ги… непознати същества…
Хорски облик в този свят приели…
Напоследък чакам и мълча…
Със Любов Душата си лекувам…
И признавам си, понякога греша…
Но на чуждо мнение така и не робувам!
©️Елка Бърдарова
27ми Януари 2024г.
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 