Прекрасни, обичащи, избиращи, светли Души… Понякога думите се раждат тихо… в самотата… между един пламък и едно сърце… Понякога се побират в една скъсана салфетка… но носят цяла Вселена…
МОНОЛОГ В НОЩТА…
Спирала съм много пъти… Много пъти правила съм крачка и назад… Търсила съм одобрение в гласът ти… И усещала съм те, като спасителен след буря бряг…
Учила съм се от грешките си… Не отричам! Падала съм чак до долната земя… Но в Любов, на тебе, и до днес се вричам… С цялата Любов, която нося в своята Душа!
Млъквала съм… Искала съм да изчезна… И въпроси са ме смазвали… Будувала съм във нощта… Искала съм… Искала съм ясно да прогледна… И да видя всичко… Не с очи, а със Душа!
Скитала съм… Скитам и до днеска… Без да знам коя съм… И защо… Драскам стихове… на скъсана салфетка… И се вглеждам в огънчето на свещта…
Вечер ме прегръща Тишината… Самотата сяда с мен и си мълчим… Чаша вино пием със Съдбата… Картите размесваме и ги редим…
И ако се случи някой ден да съм със тебе… Ще усетиш колко много ме боли… Как се смея… Но вали във мене… И как Душата ми единствено към теб лети…
Днес не те чух… И ужасно ми липсваше… Днес – в този ден… Всичко в мене умираше… Днес… се побърквах… И денят ми беше безкраен… Този ден – без гласът ти… Беше за мене фатален… Днес, всичко се срутваше… И всички издигнати кули… Днес, моят свят бавно умираше… Без гласът ти… Без твоите думи… Без тебе… Без мисълта ти… Днес… В този ден… Всеки ми беше виновен… Днес, аз те търсех… Но гласът ми звучеше прокобен… Днес… беше тихо… Но и беше… ужасно безкрайно… Как бих живяла без тебе? Помниш ли? Аз и Ти… И Любовта ни… От самото Начало..!
След пътуването ми до България и двете представяния на моето творчество, 8 дни след като всичко това е зад гърба ми, сядам да напиша няколко реда. Първото ми появяване на живо пред публика в България и пред част от моите читатели, беше организирано и осъществено от г-н Иван Василев Богданов, и беше съвместно с авторите от „Авторски курс“ на издателство „Буквите“. То се проведе в бар „Сингълс“ НДК гр. София, залата беше пълна, а аз още преди да е започнало събитието (и съвсем не по сценарий ☺️) вече раздавах автографи, получавах цветя, прегръдки, дори подаръци и разбира се най-важното, се виждах очи в очи с вас, моите читатели… Забравила от вълнение абсолютно всичко, което си мислех да ви кажа, въпреки упоритите препоръки на г-н Иван Богданов, излязох на сцената само с това, което съм аз всъщност… И май магията се случи… Благодаря Ви г-н Иван Богданов!🙏
Второто ми представяне, което беше съвместно с Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина, се проведе в бар-ресторант „Фасони“ гр. Велико Търново, залата отново беше пълна, срещата ми с толкова много мои читатели, последователи, приятели и познати, а и с хора, които бяха абсолютно непознати за мен, но бяха дошли откъде ли не, за да ме уважат, да чуят, да споделят моята емоция и времето си с мен… Думите изречени по мой адрес от поета Петър Пацев, ме оставиха без дъх… Неочаквано признание! Благодаря г-н Пацев!🙏
Тук е момента да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на DJ Emo ( Emil Yordanov ), без който нямаше да се справя, който озвучи и изцяло помогна това събитие да се случи, както и неочаквано влезе в ролята на актьор в един момент. Огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на прекрасната Полина Петкова, която се превъплати и прочете част от моите стихове с невероятно чувство, и така направи това пътуване в моя вълшебен свят още по-магично. Огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на Анелия Илиева, която ми протегна ръка и откри събитието със своето прекрасно изпълнение на песен на Мария Илиева. И не на последно място огромно „БЛАГОДАРЯ!“ на усмихната Mihaela Marino, която посрещаше всеки един пожелал да има моя книга и дори успяваше да намери точно в коя от книгите ми се намира любимият стих на този човек… Тук е момента да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на Kaloyan Stoychev Hristov, който въпреки разстоянието беше духом с мен и ме подкрепяше, помагаше и вярваше, че всичко ще бъде така, както трябва… Благодаря ти, ти знаеш!🙏❤️
Последва вълнуващата среща с учениците и преподаватели от Основно училище Св. Св. Кирил и Методий с.Поликраище и гости от читалището на селото, която започна с изпълнени с подозрение детски очи, отправени към мен и на простичкия въпрос „Знаете ли какво е поезия?“, получих детския откровен отговор „Не!“, но завърши с ококорени вече погледи и молби за четене и разказване на още и още… А след последвало телефонно обаждане от тяхната преподавателка и думите, които чух от другата страна на слушалката: „Обичаме Ви! Кога ще дойдете пак при нас?“, аз вече знаех, че всичко е имало и има смисъл!
След всички раздадени автографи, получените и дадени прегръдки, огромните букети с цветя, неочаквани подаръци и усетена много любов, вече съм си вкъщи, тук – далеч от България. И чак сега, след като отмина това цунами от емоции, мога да седна и напиша няколко реда за това как се чувствам след всичко, което ми се случи. И точно тук, искам да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на съпруга си, който не само ме изтърпя, но беше рамо до рамо през цялото време и ми помагаше с всичко необходимо, и който всъщност провокира това пътуване до България.
На въпросите „Сигурно си се завърнала много заредена с енергия, след тези срещи?“, които последващо ми се задават, моят отговор е един: „Аз не отидох да вземам и да се зареждам! Отидих да давам! Да давам това, което е в мен! Това, което аз нося! Да споделям…“
Върнах се раздадена… Разредена до почти 0… Но много щастлива от всяка една среща!
Сега ще имам нужда от мъничко време, за да се заредя отново…
Благодаря ви, че споделяте и споделихте моя свят с мен!🙏
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 