Понякога думите се раждат тихо…
в самотата…
между един пламък и едно сърце…
Понякога се побират
в една скъсана салфетка…
но носят цяла Вселена…
МОНОЛОГ В НОЩТА…
Спирала съм много пъти…
Много пъти правила съм крачка и назад…
Търсила съм одобрение в гласът ти…
И усещала съм те, като спасителен след буря бряг…
Учила съм се от грешките си… Не отричам!
Падала съм чак до долната земя…
Но в Любов, на тебе, и до днес се вричам…
С цялата Любов, която нося в своята Душа!
Млъквала съм… Искала съм да изчезна…
И въпроси са ме смазвали… Будувала съм във нощта…
Искала съм… Искала съм ясно да прогледна…
И да видя всичко… Не с очи, а със Душа!
Скитала съм… Скитам и до днеска…
Без да знам коя съм… И защо…
Драскам стихове… на скъсана салфетка…
И се вглеждам в огънчето на свещта…
Вечер ме прегръща Тишината…
Самотата сяда с мен и си мълчим…
Чаша вино пием със Съдбата…
Картите размесваме и ги редим…
И ако се случи някой ден да съм със тебе…
Ще усетиш колко много ме боли…
Как се смея… Но вали във мене…
И как Душата ми единствено към теб лети…
©️ Елка Бърдарова
24 Април 2026г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 