“ОБИЧТА Е СИЛА”
Автор: Елка Бърдарова
Режисьор: Иван Ангелов
Изпълнява: Иван Ангелов
Стихотворението е включено в стихосбирката „Когато си далеч от мен…“
Линк за поръчки на моите стихосбирки
👇👇👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204
“ОБИЧТА Е СИЛА”
Автор: Елка Бърдарова
Режисьор: Иван Ангелов
Изпълнява: Иван Ангелов
Стихотворението е включено в стихосбирката „Когато си далеч от мен…“
Линк за поръчки на моите стихосбирки
👇👇👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Линк към моите стихосбирки 📚
👇👇👇
15 избрани стихотворения от стихосбирката „Когато си далеч от мен…“📚
Автор: Елка Бърдарова
Видео инсталация: Иван Ангелов
Режисьор: Иван Ангелов
Текстовете са прочетени от Елка Бърдарова и Иван Ангелов
©️Всички права запазени
Линк към моите стихосбирки:
👇👇👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204
П.С. Видеото е с продължителност 32 минути 🎞

СТОН…
Притихнала се боря с мисълта…
Която е побъркваща, крещяща…
Раздираща с въпроси в самота…
Душата ми обичаща и страстна…
Часовникът отмерва всеки стон…
Откъснал се неволно в тишината…
Сама… на опустелия перон…
Все още чакам… на Живота влака…
Без куфар, без багаж, но със мечти…
В момент на търсене… на себе си…
Ужасно много в този миг ми се мълчи…
Душата ми е цялата във белези…
Уж силна съм… Но слаба – без криле…
Несправяща се… А пред мене бездна…
Разкъсвана от тихи страхове…
Прегърнала една Любов копнежна…
Притихнала се боря с мисълта…
Пътувам без багаж и без посока…
Пропадам рязко… Не летя…
И искам да крещя… Но не, не мога..!
©️ Елка Бърдарова
22-ри Април 2025 г.
#Душатаизбира
Моите стихосбирки
👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Никой не е длъжен да ме харесва или да е съгласен с мен!
Да съхраниш себе си…
Вече съм на възраст, в която трудно допускам поучаване, размахване на пръст срещу мен, опити да ми се наложи чужда гледка точка, чужда истина и всякакви опити да ми влияе така модерният социално медиен хейт…
Вече съм на такава възраст, че предпочитам да живея живота си по свои правила…
Научила съм се рязко да затварям врати…
Да намирам в тишината и усамотението смисъл…
Да слушам себе си…
Да следвам Душата си…
Да се радвам и на мъничкото, което всеки следващ ден ми дава…
Вече съм на една такава възраст, която е колкото много, толкова и малко, за да направи човек всичко, което е желал и желае…
Но аз не спирам…
Забавям понякога…
Събирам се понякога…
Но всяка сутрин отварям очите си с нова надежда…
С вяра в себе си…
И слушам птичата песен сутрин рано, докато си пия кафето…
Вече съм на една такава възраст, в която умея да забравям избирателно…
Но и да пазя ревностно всичко скъпо за мен…
„Животът е миг… Премигване…“
И без значение какво и как ми го поднася, това е моят Живот!
И аз имам правото да го живея по собствените си правила!
Имам си моята философия…
Моята вяра…
Моят избор…
Моето Утре…
Моят Свят…
©️Елка Бърдарова
18-ти Април 2024 г.

Днес не те чух…
И ужасно ми липсваше…
Днес – в този ден…
Всичко в мене умираше…
Днес… се побърквах…
И денят ми беше безкраен…
Този ден – без гласът ти…
Беше за мене фатален…
Днес, всичко се срутваше…
И всички издигнати кули…
Днес, моят свят бавно умираше…
Без гласът ти…
Без твоите думи…
Без тебе…
Без мисълта ти…
Днес…
В този ден…
Всеки ми беше виновен…
Днес, аз те търсех…
Но гласът ми звучеше прокобен…
Днес… беше тихо…
Но и беше… ужасно безкрайно…
Как бих живяла без тебе?
Помниш ли?
Аз и Ти… И Любовта ни…
От самото Начало..!
©️ Елка Бърдарова
11-ти Април 2025 г.

Не ме оставяй да се губя!
И без това отдавна съм в мъгла…
И без това отдавна съм изгубена…
Но се откривам с тебе – с Любовта!
И без това съм само миг в безвремие…
И стих жадуван съм, но не живян…
Отдавна само буква съм… И междуредие…
Копнеж стаен… И силует желан…
Не ме оставяй да се губя!
Откривай ме, когато ме боли…
Прегръщай ме, когато съм бездумна…
Целувай ме… И тихичко ми говори…
Не ме оставяй да се губя!
Обичай ме… Живот ми подари…
След хиляди несбъднати безумства…
Във този век… нас двама ни сбъдни..!
©️ Елка Бърдарова
26-ти Март 2025 г.

Днес, в един кратък момент, измежду налегналите ме ежедневни задачи и проблеми, си мислех колко много сме различни един от друг ние хората…
Как всички – без изключение, гледаме на този свят от собствената си камбанария, как всеки един от нас възприема, усеща и разбира по свой начин това, което чете, това което вижда, това в което по един или друг начин е участник или пък е просто страничен наблюдател…
Всеки по своему…
Затова и никога няма да сме угодни на всички…
Затова и никога няма да сме разбрани от всички…
Затова и едни ще ни харесват, други ще ни мразят (това хич не го разбирам обаче), трети – ще искат да приличат на нас, четвърти – ще ни се смеят, пети – ще изпитват съчувствие (защото така са ни разбрали), шести – ще си кажат, че по-голяма глупост от тук прочетеното не са чели, седмите – ще махнат с ръка и ще продължат по пътя си и т.н., и т.н….
И когато човек се сблъска с добро или лошо отношение в деня си, той просто трябва да си припомни, всъщност колко различни сме всички хора…
Вероятно няма да го цитирам правилно, но руснаците имат една много вярна поговорка „на вкус и цвет товарищей нет“.
Няма нужда, а и не бихме могли да сме еднакви в мислите, разбиранията, усещанията, чувствата и желанията си!
Но нека никога не губим човешкото в себе си и онази толкова нужна, а всъщност все по-рядко срещана в днешно време, първосигнална Доброта…
©️ Елка Бърдарова
25-ти Март 2025 г.