Липсват ми минутите с теб…

Ако можех времето да върна…
Бих се влюбила отново в теб!
И без значение кога ще те прегърна!
И без значение, дали ще е във този век!

Признавам си… Тежи ужасно!
Липсата ти всеки ден…
И тази болка впива се опасно…
Разкъсва надълбоко всичко мен…

Премислям милиарди пъти…
Защо Съдбата си играе с нас?
Защо подлага ни на тези мъки?
Над Любовта Тя няма власт!

Очите ми и днес те търсят…
А погледът ми пълен е с мечти…
Не искам да променям нищо!
Дори Душата ми от болка да кърви…

Безгласно често ти го казвам…
Липсват ми минутките със теб…
Но честно казано отказвам!
Да се превърна в силует…

Аз времето не ще го върна…
Не съжалявам, че е имало сълзи…
И знам, че някой ден ще те прегърна…
Тогава мен ще спре да ме боли!

©️Елка Бърдарова
    1ви Май 2024г.

Линкове към моите стихосбирки
👇👇👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

Да съхраниш себе си…

Вече съм на възраст, в която трудно допускам поучаване, размахване на пръст срещу мен, опити да ми се наложи чужда гледка точка, чужда истина и всякакви опити да ми влияе така модерният социално медиен хейт…
Вече съм на такава възраст, че предпочитам да живея живота си по свои правила…
Научила съм се рязко да затварям врати…
Да намирам в тишината и усамотението смисъл…
Да слушам себе си…
Да следвам Душата си…
Да се радвам и на мъничкото, което всеки следващ ден ми дава…
Вече съм на една такава възраст, която е колкото много, толкова и малко, за да направи човек всичко, което е желал и желае…
Но аз не спирам…
Забавям понякога…
Събирам се понякога…
Но всяка сутрин отварям очите си с нова надежда…
С вяра в себе си…
И слушам птичата песен сутрин рано, докато си пия кафето…
Вече съм на една такава възраст, в която умея да забравям избирателно…
Но и да пазя ревностно всичко скъпо за мен…

„Животът е миг… Премигване…“
И без значение какво и как ми го поднася, това е моят Живот!
И аз имам правото да го живея по собствените си правила!
Имам си моята философия…
Моята вяра…
Моят избор…
Моето Утре…
Моят Свят…

©️Елка Бърдарова
    18ти Април 2024г.

Беззвездна нощ…

Тази нощ е тиха и беззвездна…
Няма вятър. Всички спят.
Но Душата ми неземна…
Преобръща свят след свят…

Търси път… през черни дупки…
Търси твоята Душа…
Да усети… Да се сгуши…
Да намери топлинка…

Тази нощ звездите липсват…
А Луната пак мълчи…
Мисли странни ме притискат…
В ъгъл между две стени…

Със безсънието пием…
Вече второто кафе…
Трескаво очите трием…
С болка скрита във Сърце…

Тази нощ сънят избяга…
Някъде… далеч от мен…
А в сумрака се протяга…
Бавно идващият ден…

Носи може би надежда…
Носи… слънчеви лъчи…
А Душата ме отвежда…
Там… където чакаш ти…

©️Елка Бърдарова
    22ри Март 2024г.

Линкове към моите стихосбирки
👇👇👇

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

Беззвездна нощ…

Тази нощ е тиха и беззвездна…
Няма вятър. Всички спят.
Но Душата ми неземна…
Преобръща свят след свят…

Търси път… през черни дупки…
Търси твоята Душа…
Да усети… Да се сгуши…
Да намери топлинка…

Тази нощ звездите липсват…
А Луната пак мълчи…
Мисли странни ме притискат…
В ъгъл между две стени…

Със безсънието пием…
Вече второто кафе…
Трескаво очите трием…
С болка скрита във Сърце…

Тази нощ сънят избяга…
Някъде… далеч от мен…
А в сумрака се протяга…
Бавно идващият ден…

Носи може би надежда…
Носи… слънчеви лъчи…
А Душата ме отвежда…
Там… където чакаш ти…

©️Елка Бърдарова
    22ри Март 2024г.

Линкове към моите стихосбирки
👇👇👇

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

Насаме със себе си…

Напоследък имам нужда да мълча…
Не защото нямам думи!
Не защото в мен е тишина..!
Не защото моята Душа се губи..!

Напоследък имам нужда да се спра…
Да забавя… Да премисля…
Себе си да подредя…
Кал, отрова да изчистя…

Напоследък имам нужда да чета…
Да прелистя… Да затворя..!
Да намеря път със мисълта…
И да спра със себе си да споря…

Напоследък имам нужда от крила…
Моите са уморени…
Чупиха ги… непознати същества…
Хорски облик в този свят приели…

Напоследък чакам и мълча…
Със Любов Душата си лекувам…
И признавам си, понякога греша…
Но на чуждо мнение така и не робувам!

©️Елка Бърдарова
27ми Януари 2024г.

Спомни си ме…

Ако във времето забравиш как изглеждам…
Но ти долипсвам в някой тъжен ден…
Спомни си как с Любов нареждам…
Копнежен стих със тебе споделен…

Спомни си ме усмихната и в болка…
И все забързана нанякъде в деня…
Заставаща във мислите на челна стойка…
За да погледна на обратно към Света…

Спомни си ме… Ако това те стопли…
Ако усмихна с Обич твоите очи…
Ако дори за миг във теб се вкопчи…
Съмнение… Тогава си спомни!

Тогава ще се върна тихо в тебе…
Ще ме усетиш… вътре в твоята Душа…
И ще ти дам онази част от мене…
Която да те води в тъмнина…

Ако във времето забравиш как изглеждам…
Тогава името ми прошепни…
Аз тайничко към тебе ще поглеждам…
Ще ме познаеш и сред милиард звезди…

©️Елка Бърдарова
26ти Януари 2024г.

В друго време, в друг живот…

От този свят си тръгвам огорчена…
Но ще се върна в друго време… Някой ден…
Когато всичко към добро е променено…
Земята, хората… Открили и лъчът свещен…

Душата си сега спасявам…
Не мога повече да гледам, че боли!
Как брат на брата отмъщава…
Как алчност всякоя душа гнети…

Не ме търси! Ще странствам из вселени…
И рани скрити ще лекувам в тишина…
Ще диря истини изконни, но стаени…
За минало, за раси… За света…

Нагледах се… Но вече стига!
Човекът не зачита своя род…
Живота свой, самичък го проклина…
Избрал да вярва във различен бог…

Сега си тръгвам… Скитница ще бъда!
Такава съм била в животите преди…
По пътища неведоми ще бродя…
Ще се лекувам от събраните злини…

Попивах всичко – и добро, и лошо…
Събирах в шепи своите сълзи…
Сега ми се мълчи безкрайно много!
Звездите мамят моите очи…

От този свят си тръгвам огорчена…
Но ще се срещнем в друго време, в друг живот…
И днес не съм от вяра заслепена…
Душата си… не я превърнах в роб!

©️Елка Бърдарова
16ти Октомври 2023г.