Ще остана Светлина…

Да рисувам в тишина…
Днес ужасно ми е трудно…
Днес не мога да мълча…
Трия всичко сиво, мудно…

Днес превръщам се в Дъга…
Цветове различни в мен преливат…
И разперила крила…
Сили странни ме заливат…

Днес там долу – в моя ад…
Стълбата сама си я направих…
Изкачих се пак във моя свят…
Но следа във тъмното оставих…

Днес не ми се пише Тишина…
В тишината бях задълго…
Вече съм отново Светлина…
И оставам Светлина..!
Даже и понякога да ми е трудно…

©️Елка Бърдарова
16ти Април 2024г.

Линкове към моите стихосбирки
👇👇👇
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

Беззвездна нощ…

Тази нощ е тиха и беззвездна…
Няма вятър. Всички спят.
Но Душата ми неземна…
Преобръща свят след свят…

Търси път… през черни дупки…
Търси твоята Душа…
Да усети… Да се сгуши…
Да намери топлинка…

Тази нощ звездите липсват…
А Луната пак мълчи…
Мисли странни ме притискат…
В ъгъл между две стени…

Със безсънието пием…
Вече второто кафе…
Трескаво очите трием…
С болка скрита във Сърце…

Тази нощ сънят избяга…
Някъде… далеч от мен…
А в сумрака се протяга…
Бавно идващият ден…

Носи може би надежда…
Носи… слънчеви лъчи…
А Душата ме отвежда…
Там… където чакаш ти…

©️Елка Бърдарова
    22ри Март 2024г.

Линкове към моите стихосбирки
👇👇👇

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

Беззвездна нощ…

Тази нощ е тиха и беззвездна…
Няма вятър. Всички спят.
Но Душата ми неземна…
Преобръща свят след свят…

Търси път… през черни дупки…
Търси твоята Душа…
Да усети… Да се сгуши…
Да намери топлинка…

Тази нощ звездите липсват…
А Луната пак мълчи…
Мисли странни ме притискат…
В ъгъл между две стени…

Със безсънието пием…
Вече второто кафе…
Трескаво очите трием…
С болка скрита във Сърце…

Тази нощ сънят избяга…
Някъде… далеч от мен…
А в сумрака се протяга…
Бавно идващият ден…

Носи може би надежда…
Носи… слънчеви лъчи…
А Душата ме отвежда…
Там… където чакаш ти…

©️Елка Бърдарова
    22ри Март 2024г.

Линкове към моите стихосбирки
👇👇👇

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

8****
Има хора, които само чакат да видят, че не си добре, за да се почувстват те щастливи…
Такива хора са нещастни в своя живот…
Тях ги храни болката и нещастието на другите…
Те чакат в сенките…
Спотайват се…
Приемат чужди образи…
Те са онези, които твоят дух ги дразни…
И когато ти светиш…, те агонизират…
Затова свети!
Не им давай храна..!
Бъди всичко онова, което те не са!
Най-вече… бъди себе си!
            ©️Елка Бърдарова

От стихосбирката „Искам те…“

А помниш ли…

Така е, беше на шега…
Но виж какво със нас се случи…
Душите ни познаха Любовта…
И всеки другия на нещичко научи…

Със теб, Сърцето ми препусна във галоп…
Кръвта ми кипна като руйно вино…
Изпълни сетивата ми с живот…
Изтриваш болка, страх и всичко сиво…

А помниш ли? Започна със „Здравей!“…
И със усмивка… отдалече…
Нахална ме наричаш… Хей!…
Та ти, в Любов ме цялата облече…

Усмихнато, ухилено ми е със теб…
Обичам бръчиците ти, очите…
Когато ме боли, за мен си лек…
Със Обичта си триеш ми сълзите…

Така е, беше на шега…
Но онзи флирт в надежда се превърна…
Душата ми е влюбена… в Душа…
А Живота ми… се преобърна…

©️Елка Бърдарова

Линк към стихосбирката ⬇️⬇️⬇️
https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

Насаме със себе си…

Напоследък имам нужда да мълча…
Не защото нямам думи!
Не защото в мен е тишина..!
Не защото моята Душа се губи..!

Напоследък имам нужда да се спра…
Да забавя… Да премисля…
Себе си да подредя…
Кал, отрова да изчистя…

Напоследък имам нужда да чета…
Да прелистя… Да затворя..!
Да намеря път със мисълта…
И да спра със себе си да споря…

Напоследък имам нужда от крила…
Моите са уморени…
Чупиха ги… непознати същества…
Хорски облик в този свят приели…

Напоследък чакам и мълча…
Със Любов Душата си лекувам…
И признавам си, понякога греша…
Но на чуждо мнение така и не робувам!

©️Елка Бърдарова
27ми Януари 2024г.

Спомни си ме…

Ако във времето забравиш как изглеждам…
Но ти долипсвам в някой тъжен ден…
Спомни си как с Любов нареждам…
Копнежен стих със тебе споделен…

Спомни си ме усмихната и в болка…
И все забързана нанякъде в деня…
Заставаща във мислите на челна стойка…
За да погледна на обратно към Света…

Спомни си ме… Ако това те стопли…
Ако усмихна с Обич твоите очи…
Ако дори за миг във теб се вкопчи…
Съмнение… Тогава си спомни!

Тогава ще се върна тихо в тебе…
Ще ме усетиш… вътре в твоята Душа…
И ще ти дам онази част от мене…
Която да те води в тъмнина…

Ако във времето забравиш как изглеждам…
Тогава името ми прошепни…
Аз тайничко към тебе ще поглеждам…
Ще ме познаеш и сред милиард звезди…

©️Елка Бърдарова
26ти Януари 2024г.

Липсваш…

Легло постлано със мълчание…
Ме приютява всяка нощ…
И в него боря се до безсъзнание…
С копнежът режещ като нож…

Безсънието в мен е вкопчено…
На мислите за теб, съм в плен…
А болката от липсата ти, е жестока…
Не знам какво е нощ, ни ден…

Страстта е само част от всичко…
Изгаря ме… до пепел чак…
Превръща ме от нещо… в нищо…
А разумът – заклет е враг…

Душата ми агонизира…
От всички чувства вътре в мен…
Сърцето ми от мъка се раздира…
Светът ми е без теб студен…

Леглото ми самотно… е бодливо…
Възглавница прегръщам вместо теб…
Сънят пристъпва винаги страхливо…
…А там ме чака твоят силует…

©️Елка Бърдарова
29ти Октомври 2023г

Бездумие

Вече не ми се говори…
Вече само мълча.
Казах достатъчно думи…
Пишеше мойта Душа…

Вече е толкова тихо…
Няма ни повей дори…
Слънцето в мен се е скрило…
Няма в очите сълзи…

Листът все празен остава…
Счупих молива на две…
Бавно потъвам в забрава…
Бие ли мойто Сърце?

©️Елка Бърдарова
31ви Октомври 2023г.

В друго време, в друг живот…

От този свят си тръгвам огорчена…
Но ще се върна в друго време… Някой ден…
Когато всичко към добро е променено…
Земята, хората… Открили и лъчът свещен…

Душата си сега спасявам…
Не мога повече да гледам, че боли!
Как брат на брата отмъщава…
Как алчност всякоя душа гнети…

Не ме търси! Ще странствам из вселени…
И рани скрити ще лекувам в тишина…
Ще диря истини изконни, но стаени…
За минало, за раси… За света…

Нагледах се… Но вече стига!
Човекът не зачита своя род…
Живота свой, самичък го проклина…
Избрал да вярва във различен бог…

Сега си тръгвам… Скитница ще бъда!
Такава съм била в животите преди…
По пътища неведоми ще бродя…
Ще се лекувам от събраните злини…

Попивах всичко – и добро, и лошо…
Събирах в шепи своите сълзи…
Сега ми се мълчи безкрайно много!
Звездите мамят моите очи…

От този свят си тръгвам огорчена…
Но ще се срещнем в друго време, в друг живот…
И днес не съм от вяра заслепена…
Душата си… не я превърнах в роб!

©️Елка Бърдарова
16ти Октомври 2023г.