Днес не те чух… И ужасно ми липсваше… Днес – в този ден… Всичко в мене умираше… Днес… се побърквах… И денят ми беше безкраен… Този ден – без гласът ти… Беше за мене фатален… Днес, всичко се срутваше… И всички издигнати кули… Днес, моят свят бавно умираше… Без гласът ти… Без твоите думи… Без тебе… Без мисълта ти… Днес… В този ден… Всеки ми беше виновен… Днес, аз те търсех… Но гласът ми звучеше прокобен… Днес… беше тихо… Но и беше… ужасно безкрайно… Как бих живяла без тебе? Помниш ли? Аз и Ти… И Любовта ни… От самото Начало..!
Развълнувана, днес бих искала да споделя думите, които написа Георги Николов за „Когато си далеч от мен…“
За мен е чест, че точно г-н Георги Н. Николов, в качеството му на редактор на моята шеста самостоятелна стихосбирка, е първият човек, докоснал се и изчел задълбочено и внимателно файлът на „Когато си далеч от мен…“
Сърдечни благодарности!
„ОБИЧАМ… ДО БОЛКА ОБИЧАМ! Георги Н. Николов Този красив интимен вопъл – цветен взрив на литналия във висините копнеж и обещание за нежност, пулсира в новата книга на Елка Бърдарова „Когато си далеч от мен…“ (2025 г., Morrisville, North Carolina, USA) Панорама, цветно разкриваща творческия й хоризонт в рамките на близо две плодоносни години, с уточняващо подзаглавие „Любовна лирика и още нещо…“ Ще припомним, макар да е всеизвестно, че любовта съпровожда човечеството от зората на неговото раждане. Че за пламъка в мамещите й, платонически чисти и едновременно – чувствени, плътски, езически дълбини, са изписани безкрайни страници. Изпети са възвишени химни, нарисувани – впечатляващи платна. В страстни дуели е пролята много кръв: на кого ще принадлежи нейната земна весталка – жената. Тя пък, родена в плът, изсечена в мрамор и благословена за икона, неизменно надживява безсмъртното време. Защото самата й същност е безсмъртна, а ласкавата цел – сърцето и духа на следващото поколение и така – до безкрай. Докато свят светува. Докато ни има върху гръдта на майката земя, по волята на Създателя. И разбира се, докато е жива любовта… А тя пролетно ухае, примамва, свети и търси взаимност и в книгата на Елка Бърдарова. Изградена от взаимно допълващите се части „Среднощни писма“, „Всяка нощ в съня ти пристигам…“, Неразказана история…“, „Танцуват душите ни…“, „Интимно…“, „Изтъкана от любов…“, „С теб себе си открих…“, „И в този си живот…“ Тематично и емоционално обединени изпод перото на авторката в храм на интимното откровение. През чиито двери минаваме с трепетно преклонение и трудно скривано вълнение. Ще можем ли ние – забързаните към нищото, оплетени в дребнотемие, апатия и хлебно доволство човеци, да се пречистим под звездния му свод? Но поетичният талант на Елка постепенно, с всяка прелистена страница, слага край на съмненията. Въвежда ни в интимния мир на жената-творец от ХХI век – едновременно тиха, привидно смирена, витална и борбена. Готова да руши и срива овехтелите битови „рецепти“ и алиенирания хлад в обществото, за да пренапише свой собствен кодекс на щастието. Във всички времена силата на жената се корени в привидната й слабост и винаги е носела желаните си плодове. Едновременно, вътрешният ни взор долавя песни за радост и копнеж; за трепетно докосване и изгарящ еротичен плам. Понякога – с емоционален смут коя е вярната посока към мъжа, зовящ властно своята избраница. Привидно в ролята на неин покорител, а всъщност труден, чепат характер. Верен спътник и понякога беглец от тишината на дома, в който ласкаво дебне чувствена жарава. Но каквито и да са загадките на съдбата, нашите Ин и Ян мъдро изповядват философията на живота. Разчитайки (не)кодираният знак на взаимността, даряващ единство и равновесие:
Не пиша без тебе. Замлъквам без тебе… Душата без тебе, ужасно боли… И всичко във мене, умира без тебе… Не дишам, не мисля, изчезвам дори…
Обичам те, тебе! И дишам със тебе! Мечтая със тебе! И светя дори! И всяка секунда е свързана с тебе! Душата ми само със тебе лети!
„Ти си Любов…“ Бих оприличил книгата „Когато си далеч от мен…“ на полифоничен химн от чувства. Менящи яркия си образен спектър върху безкрая на хоризонта „любов“ с нежна длан върху пулса на космическото време. И то, и тя нямат начало и край в безсмъртната си същност, а минало, настояще и бъдеще са само щрихи върху силуета на днешния ден. Той и главно той, в лириката на Елка, е изпълнен с магическа реалност. С трепети, горещи еротични очаквания. Освободен от морални окови; от дрехи, престорена свенливост и недоизказани скрупули. И от мърморенето на целомъдреното общество, лишено поради разни причини от младост и парещи страсти. Господар над всичко е мигът на пълното сливане – духовно, плътско, дори атавистично; ненаситно за отдаденост и ласки. И когато същият този миг отмине и се стопи в дебрите на човешката памет, той допълва спектъра на битието. Чрез спомени, закъснели трепети и може би мъничко жал, че не е продължил тогава още и още, бележещи все по-бавните ни стъпки към отредения тленен финал. Но засега той е много, много далеч. На красивата омайваща сцена, изчистена от условности и сивота, господар продължават да бъдат сбъднатите въжделения! Химерите от безсънните нощи, превърнати в щастлива реалност. Пролетната взаимност обгръща мъжа и жената в книгата на Елка Бърдарова и ги понася в безкрая между земята и небето. В царството на Ерос и сбъднатите сънища: Сънувам ли те? Или си реалност? Докосваш ме… Усещам те… Целуваш… А устните ти – нежни, но и жарки… Огньове палят… Всичко в мен вълнуваш…
Сънувам ли те? Толкова реален… Ръцете ти… по мене лазят… Събличат дрехи… и събуждат страсти… А аз възбудена… за теб изгарям… „Страсти“
Не може да има по-убедителен лирически герой в новата книга на Елка Бърдарова от съвременната жена: съчетаваща в натюрела си жреческата загадъчност на древна прамайка с цивилизационните аспекти на своето. Георги Н. Николов“
И днес ще ти напиша писъмце… За да ти кажа колко те Обичам… Ще премълча за свойте страхове… И името ти всеки миг как сричам…
Ще премълча за тишината в мен… И за сълзите ми в очите… За самотата нощ и ден… Но ще ти пиша за мечтите…
Ще премълча за уморените крила… За сънищата несънувани без тебе… За болката във моята Душа… Но ще ти пиша днес за хубавото време…
Ще премълча за гръмотевиците в този ден… За мрака, който бавно ме превзема… За всеки стон в безмълвие стаен… Но ще ти пиша, че със теб съм преродена…
Ще премълча… Но ще ти пиша със Любов… И снимка със усмивка ще ти пратя… Във междуредията знам, че ще усетиш зов… А за финал: „Обичам те!“ – отново ще ти кажа!
След пътуването ми до България и двете представяния на моето творчество, 8 дни след като всичко това е зад гърба ми, сядам да напиша няколко реда. Първото ми появяване на живо пред публика в България и пред част от моите читатели, беше организирано и осъществено от г-н Иван Василев Богданов, и беше съвместно с авторите от „Авторски курс“ на издателство „Буквите“. То се проведе в бар „Сингълс“ НДК гр. София, залата беше пълна, а аз още преди да е започнало събитието (и съвсем не по сценарий ☺️) вече раздавах автографи, получавах цветя, прегръдки, дори подаръци и разбира се най-важното, се виждах очи в очи с вас, моите читатели… Забравила от вълнение абсолютно всичко, което си мислех да ви кажа, въпреки упоритите препоръки на г-н Иван Богданов, излязох на сцената само с това, което съм аз всъщност… И май магията се случи… Благодаря Ви г-н Иван Богданов!🙏
Второто ми представяне, което беше съвместно с Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина, се проведе в бар-ресторант „Фасони“ гр. Велико Търново, залата отново беше пълна, срещата ми с толкова много мои читатели, последователи, приятели и познати, а и с хора, които бяха абсолютно непознати за мен, но бяха дошли откъде ли не, за да ме уважат, да чуят, да споделят моята емоция и времето си с мен… Думите изречени по мой адрес от поета Петър Пацев, ме оставиха без дъх… Неочаквано признание! Благодаря г-н Пацев!🙏
Тук е момента да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на DJ Emo ( Emil Yordanov ), без който нямаше да се справя, който озвучи и изцяло помогна това събитие да се случи, както и неочаквано влезе в ролята на актьор в един момент. Огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на прекрасната Полина Петкова, която се превъплати и прочете част от моите стихове с невероятно чувство, и така направи това пътуване в моя вълшебен свят още по-магично. Огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на Анелия Илиева, която ми протегна ръка и откри събитието със своето прекрасно изпълнение на песен на Мария Илиева. И не на последно място огромно „БЛАГОДАРЯ!“ на усмихната Mihaela Marino, която посрещаше всеки един пожелал да има моя книга и дори успяваше да намери точно в коя от книгите ми се намира любимият стих на този човек… Тук е момента да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на Kaloyan Stoychev Hristov, който въпреки разстоянието беше духом с мен и ме подкрепяше, помагаше и вярваше, че всичко ще бъде така, както трябва… Благодаря ти, ти знаеш!🙏❤️
Последва вълнуващата среща с учениците и преподаватели от Основно училище Св. Св. Кирил и Методий с.Поликраище и гости от читалището на селото, която започна с изпълнени с подозрение детски очи, отправени към мен и на простичкия въпрос „Знаете ли какво е поезия?“, получих детския откровен отговор „Не!“, но завърши с ококорени вече погледи и молби за четене и разказване на още и още… А след последвало телефонно обаждане от тяхната преподавателка и думите, които чух от другата страна на слушалката: „Обичаме Ви! Кога ще дойдете пак при нас?“, аз вече знаех, че всичко е имало и има смисъл!
След всички раздадени автографи, получените и дадени прегръдки, огромните букети с цветя, неочаквани подаръци и усетена много любов, вече съм си вкъщи, тук – далеч от България. И чак сега, след като отмина това цунами от емоции, мога да седна и напиша няколко реда за това как се чувствам след всичко, което ми се случи. И точно тук, искам да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на съпруга си, който не само ме изтърпя, но беше рамо до рамо през цялото време и ми помагаше с всичко необходимо, и който всъщност провокира това пътуване до България.
На въпросите „Сигурно си се завърнала много заредена с енергия, след тези срещи?“, които последващо ми се задават, моят отговор е един: „Аз не отидох да вземам и да се зареждам! Отидих да давам! Да давам това, което е в мен! Това, което аз нося! Да споделям…“
Върнах се раздадена… Разредена до почти 0… Но много щастлива от всяка една среща!
Сега ще имам нужда от мъничко време, за да се заредя отново…
Благодаря ви, че споделяте и споделихте моя свят с мен!🙏
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 