С цялото си уважение и признателност към всички мои читатели и приятели!
Не се сърдете, че мълча…
На коментари рядко отговарям…
Голям проблем ми е това…
Но всеки коментар го оценявам!
Благодаря Ви, че сте с мен!
Благодаря, че ме четете!
Благодаря Ви, че и моят ден,
усмихвате го с нежно цвете!
Благодаря Ви, че сте тук!
Че страничката Ви харесва!
Че даже и когато в мен е студ…
Енергията Ви… отново ме зарежда…
Благодаря Ви!❤️
Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г
Какъв ти е проблемът, бе момче?
Какво си седнал и си се оклюмал?
Светът ли свършва, че си толкоз зле?
Или пък кораба ти е потънал?
Като те гледам, здрав си май?!
И жив си… Дишаш още…
А отчаянието в тебе няма край…
Съдбата ли упрекваш още?
Не любопитвам… как, защо…
И отговори не желая…
Животът, знай, е колело…
Събаря те и те изправя…
Каквото и да кажa, ще сгрешa…
Съвети няма да раздавам.
Седни, поговори със своята Душа…
И отговорите си да намериш, пожелавам!
Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г
Аз рядко пиша по’ така…
Но днес удари ме „съчмата“…
И мисля, да си позволя…
Да съм различна… Даже „островата“…
Да съм каквато ми е кеф…
Поне за миг да съм директна…
И да похарча някой лев…
За дрешка… „адски неприлична“…
Защото писна ми да се държа…
Като „девица“ пред тълпата…
И все да кимам, и да си мълча…
Е, днес ще съм… „онази със рогата“…
И няма да съм тъй добра..!
И няма да съм тиха, нежна..!
Ще съм онази… „другата жена“..!
Която може да е… буря снежна..!
Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г
Живот във нета… И „любов“…
И чат „на лични“… Обяснения…
Със чужди снимки…
Профил нов…
Лъжи, лъжи… И извинения…
„Загриженост“… за чужд живот…
„Приятелсто“… уж само търси…
„Спасителка“… със „облик“ нов…
Но мислите й… пак са „мръсни“…
Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г
Не се припознавай в мен…
Аз не съм Ти!
Моите мисли са мои…
Чувствата са си мои…
Ти си различен/различна!
Чувствай сам, по своему!
Когато боли, всеки сам усеща болката си…
Аз усещам моята…
А ти усещаш твоята!
Аз не мога да вляза в твоята болка!
Тя си е твоя, само твоя!
Същото е и с моята…
Тя си е само моя и изгаря само мен!
Какъвто и урок да си научил в живота, той е бил за теб!
Аз трябва сама да науча своите!
Не може наготово!
Не ми помагай! Пътеката е само моя!
Аз няма да мина по твоята пътека, защото тя е за теб!
Ние сме различни с теб!
Много различни!!!
И много еднакви!!!
Но всеки е себе си!
Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г
Не пиша без тебе, замлъквам без тебе…
Душата без тебе… ужасно боли…
И всичко във мене, умира без тебе…
Не дишам, не мисля, изчезвам дори…
Обичам те, тебе… И дишам със тебе…
Мечтая със тебе… И светя дори…
И всяка секунда… е свързана с тебе…
Душата ми само… със тебе лети…
Елка Бърдарова©️
10ти Юни 2022г.
Здравей, Обич моя… Аз пак ще ти пиша…
Писмото ще бъде… отново до теб…
И думи на нежност във него ще впиша…
Копнежни и страстни – обгръщащи те…
Здравей, Обич моя… Писмо неизпратено…
Написах отново… И скътах във мен…
А всичко във него… ти вече го знаеш…
Аз нищо не крия… Не крия от теб…
Здравей, Обич моя… Сърце мое тупкащо…
Прегръщам те нежно, дори и далеч…
И пращам ти себе си, Душата си – цялата…
В писмото я сложих… Сгуши я добре…
Здравей, Обич моя… Живота е странен…
Изпраща ни трудности… Играе си с нас…
Но аз те Обичам… Обичам безкрайно…
В писмото изпратих… и цялата мен…
Елка Бърдарова©️
Луда съм… Знаеш ли? Толкова луда…
Колкото ти би понесъл…
Рошава, шеметна, хилната, нежна…
Твоя съм… Страст и Надежда…
Луда съм… Знаеш ли? Толкова луда…
И съм нахална безкрайно…
Искаща вечно с тебе да бъда…
Смееш се… Но си е вярно…
Луда… Побъркваща… Често променлива…
Тиха… Ту шумна… Ту страстна…
Трудно се свиква със мене… Усещаш…
Но съм ти част от Душата…
Луда съм… Знаеш ли? Толкова луда…
Колкото ти би понесъл!
Елка Бърдарова©️
Видях те… седнал сам на бара…
Уиски пиеше… без лед…
И бе умислен…., и далечен…
Със смъкнати от мъка рамене…
Направих крачка…., приближих се…
Видях и листа бял пред теб…
Седеше празен… и самотен…
Ти снимка стискаше в ръце…
Една сълза издайнически падна…,
върху листа… очакващ твоя стих…
Размърда се на стола…, осъзна се…
Отпи уиски…, обърна се към мен…
Попитах тихо…, даже плахо…
за стола в дясно, дето е до теб…
Усмихна ми се, тъй далечен…
С ръка показа ми…, че стола е за мен…
Приседнах тихо…, даже плахо…
Поръчах си и аз уиски, но със лед…
Самотни две души… на бара…
И всяка давеща се във сълзи…
Отпивахме уиски… бавно…
Мълчахме… И искахме да спре да ни боли…
Елка Бърдарова©️
От стихосбирката „Душата избира…“📖
Все по-рядко ти пиша писма…
Не, че няма какво да ти кажа…
Знам, изписах доста слова…
Нека приказка днес ти разкажа…
Затвори си очите сега…
Само слушай. Отдавна било е…
Там във гъста и тъмна гора…
Всред зловещо и мрачно усое…
Насред нищото, в къща от кал…
И сред билки, дървета и птички…
Зъл магьосник, момиче създал…
Надарил го със сили различни…
Дал му хубост неземна и власт…
Глас вълшебен, който омайва…
И очи дето всеки в захлас…
Приковават… И всеки им вярва…
С черни дълги, чупливи коси…
Разпилени като водопади..
Със зелени искрящи очи…
И със устни – сочни и жадни…
Надарил го още… с Душа…
С доброта, воля и сила…
С остър ум… Не забравил Страстта…
Стройно тяло – дъха дето спира…
Изтъкал го в една тъмна нощ…
Съживил го после с отвари…
Надарил го с безкраен живот…
Но спестил му всички поквари…
Пожелал да расте в доброта…
Да не знае злоба и завист…
Да създава в света красота…
Да не знае що е ненавист…
А магьосника, зъл казват бил…
Но в сърцето си носел искрица…
Дето тлеела век подир век…
Не изгасвала тази звездица…
Май Душа носел в себе си той…
В самота сам живял дълго време…
И в сърцето като мощен порой…
Го заливало тежкото бреме…
Та в онази сенчеста нощ…
Той създал… свойто момиче…
Надарил го със огнена мощ…
И с красотата на нежно кокиче…
Щом видял го, сам онемял…
И изгубил своите сили…
От Любов съвсем оглупял…
Запленен от очите красиви…
Вече нищо не искал… В тоз миг…
Се почувствал жив най-накрая…
От гърдите изтръгнал се вик…
Той обичал… Обичал… накрая…
Но се случило страшното – гръм…
Го ударил право в сърцето…
Паднал рязко магьосника зъл…
Изкривило се в болка лицето…
Омагьосан… оказал се той…
От магьосница черна, жестока…
Бил проклет, да не знае покой…
В самота да живее и в Мрака…
Но момичето в този момент…
Щом видяло своя „магьосник“…
Го прегърнало нежно с ръце…
И целунало с цялата Обич…
И се случило чудото в миг…
От магьосника грозен и сбръчкан…
Не останал ни помен дори…
В момък снажен той се превърнал…
Любовта по-силна била…
и от черната, тежка магия…
И забили двете сърца…
Във едно… Във любовна стихия…
Елка Бърдарова©️
28ми Април 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 