Когато денят ти започне с усмивка…
Дори и със смях до сълзи, е добре!
Какво като някой проблем те притиска?
Намигни дяволито, бъди пак дете!

Изпий си кафето, спокойно, не бързай!
Той – графикът, вечно подпира те… Знам!
Все тичаш, препускаш, угаждаш на всеки…
Да бъдеш добър… Но си все неразбран…

Сложи очилата – онези вълшебните…
Които показват доброто в Света…
Изтрий сивотата и нека да светне!
Във теб светлинката…. И открии чудеса!

Изплези се игриво! Не ти ли харесва?
Да бъдеш отново за миг диване…
Което е себе си, във всяка секунда…
Я виж в огледалото! Изглеждаш добре!

Разрошена сутрин… и смях те залива…
Денят ти започва кикотещо пак…
Проблемите сякаш сами се изтриват…
Кафето горчиво… отпиваш с мерак…

Елка Бърдарова©️
3ти Юни 2022г.

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Когато се изгубя – ти си там…
Намираш ме… и бързо ме измъкваш…
Ръката ти усещам, твойта длан…
И здраво стискаш ме, и ме повеждаш…

Не ме оставяш… ни за миг дори…
Във тъмното, във мрака да се лутам…
Усещаш всичко в мен… и как боли…
Душата ми… със своята прегръщаш…

Когато се изгубя… за момент…
Когато по пътеката… се спъна…
Ти вдигаш ме… и си до мен…
И времето… във слънчево превръщаш…

Когато позалитна – пак си там…
Не знам… как винаги успяваш?!
Но ти си моя Ангел – вече знам!
И цялата си Обич… съм ти дала…

Елка Бърдарова©️

От стихосбирката „Здравей…Обичам те!“
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Не ти написах днес писмо…
Започвах… После спирах…
Въздишах дълго… след това…
Усмихвах се… Но и умирах…

Рисувах мислено… сърца…
Лицето ти… пред мене виждах…
Дори не знаех… как така…
С ръката си… чертите ти изписвах…

Усещах пулсът ти… и теб…
Прегръщах те… и те желаех…
Но тиха бях… във този ден…
Въздишах те… и те мечтаех…

Усещаше ме… Знам това!
И всяка моя… мисъл…
Докосваше те… във деня…
Нашепваше ти… „Теб Обичам!“…

И ти отвръщаше… „Ела…“…
Със мисъл… ми шептеше само…
„Желая те… до мен сега…
Да си на мойто рамо…“…

Мълчахме дълго… този ден…
Но Огънят… във нас гореше…
Страстта държеше ни… във плен…
Душата ми… към теб летеше…

Не ти написах днес писмо…
Започвах… После спирах…
Но те усещах… със Душа…
И с теб… от щастие примирах…

Елка Бърдарова©️

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Крачка напред, крачка назад…
Спирам за миг, затичвам се пак…
Смигвам с око, помахвам с ръка…
Хаотична съм знам, но аз съм това…

Пея, крещя, танцувам, летя…
Обичам, прегръщам, плача, тъжа…
Вярвам, не вярвам, питам, мълча…
Имам фантазия, мечтая, творя…

Всички емоции има ги в мен…
В миг съм една… А после… каква?
Разни истории изникват така…
Казвам, разказвам, но и греша…

Искам, желая, страстно горя…
Цялата пламвам, а после гася…
Има искрица вътре във мен…
Детска душа държа аз във плен…

Елка Бърдарова©️

От стихосбирката „Душата избира…“
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Когато прегръщам – не мога по малко…
Когато целувам – целувам аз жарко…
Когато се сърдя – се сърдя сериозно!
Когато си тръгвам – след мене е болка…

Когато говоря – очаквам да чуеш!
Когато не питам – не искам да чуя!
Когато се смея – се смея аз лудо….
Когато лудея – съм цялата лудост…

Когато ти казвам „Обичам“ – Обичам!
Не искам, но давам… На друг не приличам…
Различна и странна… Влудяваща често…
Такава съм! Знаеш… Непораснал съм дечко…

Елка Бърдарова©️

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Някой път аз искам просто да говоря…
И да знам, че си отсреща – там…
Че дори и да не казваш нищо, си със мене…
И усещам твоята подкрепа и ръка…

Някой път аз искам просто да се сгуша…
Без да търся нищо друго в този миг…
Да усещам топлинката вътре в тебе…
И да бъда… твойто рошаво врабче…

Някой път и аз се сривам, и отчайвам…
И тогава искам силички от теб…
Да се вдигна и да си повярвам…
Знаейки, че има те и си със мен…

Някой път и аз съм като всички други…
И сълзите в мен напират и горчат…
И тогава искам ти да ги попиеш…
Да усетя твойта Обич, твоята Искра…

Някой път досаждам ти за всичко…
Все говоря и не спирам за момент…
Но го правя с цялата си Обич дето имам…
И тогава съм като нацупено пред теб дете…

Някой път побъркам те неволно…
Без да искам…, просто ей така…
В тоз момент аз искам да ти кажа всичко…
Но не искам, да те заболи от мен глава…

Все си казвам, че ще съм спокойна…
И улегнала, и трезвомислеща… О даа…
Но какво да правя, като съм такава…?!
Лудо Влюбена, Обичаща Жена…

Елка Бърдарова

От стихосбирката „Да обичаш с Душата…“
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Аз ще съм винаги до теб във всяка буря…
Дори когато искаш да съм по-далеч…
Когато в теб гърми и е студено…
Когато всичко сякаш става лед…

Аз ще съм винаги до теб и във деня ти…
Дори когато бързаш и когато си зает…
Когато искаш… самотата си…
Тогава тихичка ще съм, но пак до теб…

Аз ще съм винаги до теб и във съня ти…
Дори когато трудно се сънува и боли…
Когато искаш аз да те целувам и прегръщам…
Когато всяка клетка в теб… за мен гори…

Аз ще съм винаги до теб и в теб самия…
Там вътре, надълбоко в твоята Душа…
Защото винаги си с мен… и в мене…
Защото Ти си Аз! Защото ти си… моята Душа!

Елка Бърдарова©️
30ти Май 2021

От стихосбирката „Да обичаш с Душата…“
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Днес простичко ще пиша… Както винаги…
Не ще използвам сложни думи, изрази…
Не ще „копая“ надълбоко в стихове…
Безсмислени илюзии и трикове…

Животът ни е миг, премигване…
Прегръдка, стон, намигване…
Целувка нежна, разсъбличане…
Любов, Обич и Обичане…

Животът ни е черно-бял… С оттенъци…
Препъване и падане… Последици…
Амбиции, желания… Изправяне…
Изтупване праха… И продължаване…

Животът ни… е театрална сцена…
Романтика и драма… И дилема…
Безкрайно състезание със Времето…
И със съдбата, орисията… И бремето…

Животът ни е миг, премигване…
И вдишване дълбоко… И издишване…
Животът е магия… и поезия…
Откриване на път във нищото… Прогресия…

Елка Бърдарова©️
30ти Май 2022г

---

И в онзи ден, във който точно ти…
Прегърна ме, докосна ми Душата…
Светът ми… рязко спря да се върти…
И с теб познах магията на Любовта и чудесата…

Елка Бърдарова©️
29ти Май 2022г

Забиват се думите, режат дълбоко…
И рани оставят след себе си, те…
Кървящи, болящи, гноящи жестоко…
Душата разяждат и горкото Сърце…

Щом истини разни изплуват наяве…
Мълчани, прикривани, ден подир ден…
Лицето се сбръчква, изкривява се даже…
Пропадаш във пропаст, рязко сломен…

Мечтите се сриват, губиш опора…
И всичко изгубва смисъл за теб…
Кървиш до припадане… Лъжичка отрова…
А Светът ти изглежда зъл и студен…

Припоняш си всичко и всяко „Обичам те!“…
Във тебе крещяно безгласно, в нощта…
Душата ти стене… Изгубила ритъм…
С пречупени, немощни, свити крила…

Елка Бърдарова©️
29ти Май 2022г