Има и такива хора…

8****
Има хора, които само чакат да видят, че не си добре, за да се почувстват те щастливи…
Такива хора са нещастни в своя живот…
Тях ги храни болката и нещастието на другите…
Те чакат в сенките…
Спотайват се…
Приемат чужди образи…
Те са онези, които твоят дух ги дразни…
И когато ти светиш…, те агонизират…
Затова свети!
Не им давай храна..!
Бъди всичко онова, което те не са!
Най-вече… бъди себе си!
            ©️Елка Бърдарова

А помниш ли…

От стихосбирката „Искам те…“

А помниш ли…

Така е, беше на шега…
Но виж какво със нас се случи…
Душите ни познаха Любовта…
И всеки другия на нещичко научи…

Със теб, Сърцето ми препусна във галоп…
Кръвта ми кипна като руйно вино…
Изпълни сетивата ми с живот…
Изтриваш болка, страх и всичко сиво…

А помниш ли? Започна със „Здравей!“…
И със усмивка… отдалече…
Нахална ме наричаш… Хей!…
Та ти, в Любов ме цялата облече…

Усмихнато, ухилено ми е със теб…
Обичам бръчиците ти, очите…
Когато ме боли, за мен си лек…
Със Обичта си триеш ми сълзите…

Така е, беше на шега…
Но онзи флирт в надежда се превърна…
Душата ми е влюбена… в Душа…
А Живота ми… се преобърна…

©️Елка Бърдарова

Линк към стихосбирката ⬇️⬇️⬇️
https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

Насаме със себе си…

Насаме със себе си…

Напоследък имам нужда да мълча…
Не защото нямам думи!
Не защото в мен е тишина..!
Не защото моята Душа се губи..!

Напоследък имам нужда да се спра…
Да забавя… Да премисля…
Себе си да подредя…
Кал, отрова да изчистя…

Напоследък имам нужда да чета…
Да прелистя… Да затворя..!
Да намеря път със мисълта…
И да спра със себе си да споря…

Напоследък имам нужда от крила…
Моите са уморени…
Чупиха ги… непознати същества…
Хорски облик в този свят приели…

Напоследък чакам и мълча…
Със Любов Душата си лекувам…
И признавам си, понякога греша…
Но на чуждо мнение така и не робувам!

©️Елка Бърдарова
27ми Януари 2024г.

Спомни си ме…

pinterest images

Спомни си ме…

Ако във времето забравиш как изглеждам…
Но ти долипсвам в някой тъжен ден…
Спомни си как с Любов нареждам…
Копнежен стих със тебе споделен…

Спомни си ме усмихната и в болка…
И все забързана нанякъде в деня…
Заставаща във мислите на челна стойка…
За да погледна на обратно към Света…

Спомни си ме… Ако това те стопли…
Ако усмихна с Обич твоите очи…
Ако дори за миг във теб се вкопчи…
Съмнение… Тогава си спомни!

Тогава ще се върна тихо в тебе…
Ще ме усетиш… вътре в твоята Душа…
И ще ти дам онази част от мене…
Която да те води в тъмнина…

Ако във времето забравиш как изглеждам…
Тогава името ми прошепни…
Аз тайничко към тебе ще поглеждам…
Ще ме познаеш и сред милиард звезди…

©️Елка Бърдарова
26ти Януари 2024г.

Липсваш

Липсваш…

Легло постлано със мълчание…
Ме приютява всяка нощ…
И в него боря се до безсъзнание…
С копнежът режещ като нож…

Безсънието в мен е вкопчено…
На мислите за теб, съм в плен…
А болката от липсата ти, е жестока…
Не знам какво е нощ, ни ден…

Страстта е само част от всичко…
Изгаря ме… до пепел чак…
Превръща ме от нещо… в нищо…
А разумът – заклет е враг…

Душата ми агонизира…
От всички чувства вътре в мен…
Сърцето ми от мъка се раздира…
Светът ми е без теб студен…

Леглото ми самотно… е бодливо…
Възглавница прегръщам вместо теб…
Сънят пристъпва винаги страхливо…
…А там ме чака твоят силует…

©️Елка Бърдарова
29ти Октомври 2023г

Бездумие

Бездумие

Вече не ми се говори…
Вече само мълча.
Казах достатъчно думи…
Пишеше мойта Душа…

Вече е толкова тихо…
Няма ни повей дори…
Слънцето в мен се е скрило…
Няма в очите сълзи…

Листът все празен остава…
Счупих молива на две…
Бавно потъвам в забрава…
Бие ли мойто Сърце?

©️Елка Бърдарова
31ви Октомври 2023г.

В друго време, в друг живот…

В друго време, в друг живот…

От този свят си тръгвам огорчена…
Но ще се върна в друго време… Някой ден…
Когато всичко към добро е променено…
Земята, хората… Открили и лъчът свещен…

Душата си сега спасявам…
Не мога повече да гледам, че боли!
Как брат на брата отмъщава…
Как алчност всякоя душа гнети…

Не ме търси! Ще странствам из вселени…
И рани скрити ще лекувам в тишина…
Ще диря истини изконни, но стаени…
За минало, за раси… За света…

Нагледах се… Но вече стига!
Човекът не зачита своя род…
Живота свой, самичък го проклина…
Избрал да вярва във различен бог…

Сега си тръгвам… Скитница ще бъда!
Такава съм била в животите преди…
По пътища неведоми ще бродя…
Ще се лекувам от събраните злини…

Попивах всичко – и добро, и лошо…
Събирах в шепи своите сълзи…
Сега ми се мълчи безкрайно много!
Звездите мамят моите очи…

От този свят си тръгвам огорчена…
Но ще се срещнем в друго време, в друг живот…
И днес не съм от вяра заслепена…
Душата си… не я превърнах в роб!

©️Елка Бърдарова
16ти Октомври 2023г.

ТВОЯ САМО – САМО МОЙ

ТВОЯ САМО – САМО МОЙ

Свещ горяща, чаша вино…
Танц за двама… Аз и ти…
Да… Докосваш, разсъбличаш…
В Страст изгарям… Целуни!…

Шепот тих, целувка нежна…
Кожа пареща… И стен…
Огън в мене… Цяла вечност…
Аз в дантела… И сатен…

Две ръце пролазват бавно…
И побъркват… И крещя…
Не, не спирай!… Продължавай!…
Да… Докосвай!… Да… Така!…

И Любов, и всичко искам!
И целувам… Ти си мой!
Аз потъвам… Събери ме!
Твоя само! Само мой!

©️Елка Бърдарова

От стихосбирката „Всяка крачка е към теб…“

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

НЕ ПЛАЧА…

НЕ ПЛАЧА…

Не плача… Времето е мрачно…
И онзи дъжд отново заваля…
И облаци се скупчиха… ужасно…
А уж е лято… в моята Душа…

Не плача… Капките дъждовни…
Се стичат по лицето ми… И аз…
Усмихвам се… Но мислите тревожни…
Крещят ми… и оставят ме без глас…

Не плача… Не, дори изобщо..!
Това е дъжд..! Виновникът е той..!
И тези облаци… И времето неясно…
Сълзите ми превръщат във порой…

Не плача… Виж ме..! Ето..!
Усмихвам се… А в мен вали…
И мълния разсича ми небето…
А аз усмихвам се… Такава ме помни..!

©️Елка Бърдарова

Линк към моите стихосбирки ⬇️⬇️⬇️

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

Такава се харесвам…

Такава се харесвам…

Обичам малките неща…
Към скъпоценности не се прехласвам!
Животът ми е пълен с чудеса…
И някак си не искам да пораствам…

Създавам свои правила…
Не ме интересуват чуждите изобщо!
Светът затъва… в суета…
А аз далече съм от всичко пошло!

Усмихвам се на всеки лъч…
И слънцето е влюбено във мене…
Далече съм от шум и глъч…
Живея си във свое Време…

Не вярваш ли, че е така?
Светът ми е съвсем различен…
Безплътна сянка съм в нощта…
А с вятъра в деня си тичам…

Душата ми е вечно влюбена…
Напук на всяка земна лошотия…
Но има дни, в които съм изгубена…
И имам нужда тихо да се преоткрия…

Такава странна съм…
Но знаеш ли? Такава се харесвам!
Жена с Душа разбудена…
За Любовта си… светове размествам…

©️Елка Бърдарова
13ти Октомври 2023г.

Линкове към моите книги ⬇️⬇️⬇️

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415