Спомни си ме…

Ако във времето забравиш как изглеждам…
Но ти долипсвам в някой тъжен ден…
Спомни си как с Любов нареждам…
Копнежен стих със тебе споделен…

Спомни си ме усмихната и в болка…
И все забързана нанякъде в деня…
Заставаща във мислите на челна стойка…
За да погледна на обратно към Света…

Спомни си ме… Ако това те стопли…
Ако усмихна с Обич твоите очи…
Ако дори за миг във теб се вкопчи…
Съмнение… Тогава си спомни!

Тогава ще се върна тихо в тебе…
Ще ме усетиш… вътре в твоята Душа…
И ще ти дам онази част от мене…
Която да те води в тъмнина…

Ако във времето забравиш как изглеждам…
Тогава името ми прошепни…
Аз тайничко към тебе ще поглеждам…
Ще ме познаеш и сред милиард звезди…

©️Елка Бърдарова
26ти Януари 2024г.

Липсваш…

Легло постлано със мълчание…
Ме приютява всяка нощ…
И в него боря се до безсъзнание…
С копнежът режещ като нож…

Безсънието в мен е вкопчено…
На мислите за теб, съм в плен…
А болката от липсата ти, е жестока…
Не знам какво е нощ, ни ден…

Страстта е само част от всичко…
Изгаря ме… до пепел чак…
Превръща ме от нещо… в нищо…
А разумът – заклет е враг…

Душата ми агонизира…
От всички чувства вътре в мен…
Сърцето ми от мъка се раздира…
Светът ми е без теб студен…

Леглото ми самотно… е бодливо…
Възглавница прегръщам вместо теб…
Сънят пристъпва винаги страхливо…
…А там ме чака твоят силует…

©️Елка Бърдарова
29ти Октомври 2023г

Бездумие

Вече не ми се говори…
Вече само мълча.
Казах достатъчно думи…
Пишеше мойта Душа…

Вече е толкова тихо…
Няма ни повей дори…
Слънцето в мен се е скрило…
Няма в очите сълзи…

Листът все празен остава…
Счупих молива на две…
Бавно потъвам в забрава…
Бие ли мойто Сърце?

©️Елка Бърдарова
31ви Октомври 2023г.

В друго време, в друг живот…

От този свят си тръгвам огорчена…
Но ще се върна в друго време… Някой ден…
Когато всичко към добро е променено…
Земята, хората… Открили и лъчът свещен…

Душата си сега спасявам…
Не мога повече да гледам, че боли!
Как брат на брата отмъщава…
Как алчност всякоя душа гнети…

Не ме търси! Ще странствам из вселени…
И рани скрити ще лекувам в тишина…
Ще диря истини изконни, но стаени…
За минало, за раси… За света…

Нагледах се… Но вече стига!
Човекът не зачита своя род…
Живота свой, самичък го проклина…
Избрал да вярва във различен бог…

Сега си тръгвам… Скитница ще бъда!
Такава съм била в животите преди…
По пътища неведоми ще бродя…
Ще се лекувам от събраните злини…

Попивах всичко – и добро, и лошо…
Събирах в шепи своите сълзи…
Сега ми се мълчи безкрайно много!
Звездите мамят моите очи…

От този свят си тръгвам огорчена…
Но ще се срещнем в друго време, в друг живот…
И днес не съм от вяра заслепена…
Душата си… не я превърнах в роб!

©️Елка Бърдарова
16ти Октомври 2023г.

ТВОЯ САМО – САМО МОЙ

Свещ горяща, чаша вино…
Танц за двама… Аз и ти…
Да… Докосваш, разсъбличаш…
В Страст изгарям… Целуни!…

Шепот тих, целувка нежна…
Кожа пареща… И стен…
Огън в мене… Цяла вечност…
Аз в дантела… И сатен…

Две ръце пролазват бавно…
И побъркват… И крещя…
Не, не спирай!… Продължавай!…
Да… Докосвай!… Да… Така!…

И Любов, и всичко искам!
И целувам… Ти си мой!
Аз потъвам… Събери ме!
Твоя само! Само мой!

©️Елка Бърдарова

От стихосбирката „Всяка крачка е към теб…“

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

НЕ ПЛАЧА…

Не плача… Времето е мрачно…
И онзи дъжд отново заваля…
И облаци се скупчиха… ужасно…
А уж е лято… в моята Душа…

Не плача… Капките дъждовни…
Се стичат по лицето ми… И аз…
Усмихвам се… Но мислите тревожни…
Крещят ми… и оставят ме без глас…

Не плача… Не, дори изобщо..!
Това е дъжд..! Виновникът е той..!
И тези облаци… И времето неясно…
Сълзите ми превръщат във порой…

Не плача… Виж ме..! Ето..!
Усмихвам се… А в мен вали…
И мълния разсича ми небето…
А аз усмихвам се… Такава ме помни..!

©️Елка Бърдарова

Линк към моите стихосбирки ⬇️⬇️⬇️

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

Такава се харесвам…

Обичам малките неща…
Към скъпоценности не се прехласвам!
Животът ми е пълен с чудеса…
И някак си не искам да пораствам…

Създавам свои правила…
Не ме интересуват чуждите изобщо!
Светът затъва… в суета…
А аз далече съм от всичко пошло!

Усмихвам се на всеки лъч…
И слънцето е влюбено във мене…
Далече съм от шум и глъч…
Живея си във свое Време…

Не вярваш ли, че е така?
Светът ми е съвсем различен…
Безплътна сянка съм в нощта…
А с вятъра в деня си тичам…

Душата ми е вечно влюбена…
Напук на всяка земна лошотия…
Но има дни, в които съм изгубена…
И имам нужда тихо да се преоткрия…

Такава странна съм…
Но знаеш ли? Такава се харесвам!
Жена с Душа разбудена…
За Любовта си… светове размествам…

©️Елка Бърдарова
13ти Октомври 2023г.

Линкове към моите книги ⬇️⬇️⬇️

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

---

Има дни,
в които не мога
да мисля за нищо друго…
освен за теб!
Питаш ме
кои са тези дни…
Всички…
откакто те срещнах..!

©️Елка Бърдарова
27ми Септември 2023г.

Чакай ме… Идвам

Забавих се… Изгубих се по пътя…
По тъмни улички с незнайни имена…
Към теб вървя… Във тъмното се лутам…
Но чувам в мене твоето „Ела.!“.

Отново си във бара и ме чакаш…
Усещам как Душата ти кърви…
Цигара палиш… А с ръка отмяташ…
Онази мисъл, дето те гори…

Поръчваш си поредното уиски…
Салфетката изписана е в стих…
Барманът започва май да чисти…
А барът вече е ужасно тих…

Лицето ти е тъжно, уморено…
Очакваш ме… А аз към теб вървя…
И тази нощ уискито проклето…
Не те спаси… Не спря и мисълта…

Усещам колкото много ме обичаш…
И колко много те боли…
Как името ми мислено изричаш…
И парят във очите ти сълзи…

Самичък си… Поредната цигара…
Поредна чаша… Поглед замъглен…
Поглеждаш към вратата… Мене чакаш…
А въздухът с очакване е напоен…

Вървя… Към онзи бар… Вървя към тебе…
Във тъмното се движа сам сама…
Една Любов в Душата ми стаена…
Ме води, за да гушна Обичта…

Не спирай да ме чакаш… Аз ще дойда!
Далеч от теб Душата ми кърви…
Вярвай в нас! Дори и да е трудно…
Ще те целуна страстно с първите зори…

©️Елка Бърдарова
27ми Септември 2023г.

Аз и Ти… Две в едно…

До дъното на тъмното във мене…
До онзи Мрак… живеещ в мен…
Единствено допуснах тебе…
А ти превърна мойта нощ във ден…

И знаеш ли защо се случи?
Защото Аз и Ти – сме две в едно…
Животът поотделно ни научи…
Че се върти като виенско колело…

Един ден смазват ни проблеми…
Лицата ни обливат се в сълзи…
На следващия – пак сме смели…
Разперили крила към висини…

Пропадаме във бездни… Безнадеждно…
Протягаме един към друг ръка…
Изтрили и последното си его…
Спасение ни дава Любовта…

Във радост и във болка… Ти си с мене…
Във радост и във болка… Аз съм с теб…
Морето ни е плитко – до колене…
А вярата – градили сме я век…

И знаеш ли аз колко те Обичам?
И как те мисля всеки миг…
Как тихо името ти сричам…
И в мислите рисувам твоя лик…

До дъното на тъмното във мене…
До онзи Мрак – там вътре в мен…
Единствено допуснах тебе…
А ти превърна мойта нощ във ден…

©️Елка Бърдарова
24ти Юни 2023г.