Никой не е длъжен да ме харесва или да е съгласен с мен!
Да съхраниш себе си…
Вече съм на възраст, в която трудно допускам поучаване, размахване на пръст срещу мен, опити да ми се наложи чужда гледка точка, чужда истина и всякакви опити да ми влияе така модерният социално медиен хейт… Вече съм на такава възраст, че предпочитам да живея живота си по свои правила… Научила съм се рязко да затварям врати… Да намирам в тишината и усамотението смисъл… Да слушам себе си… Да следвам Душата си… Да се радвам и на мъничкото, което всеки следващ ден ми дава… Вече съм на една такава възраст, която е колкото много, толкова и малко, за да направи човек всичко, което е желал и желае… Но аз не спирам… Забавям понякога… Събирам се понякога… Но всяка сутрин отварям очите си с нова надежда… С вяра в себе си… И слушам птичата песен сутрин рано, докато си пия кафето… Вече съм на една такава възраст, в която умея да забравям избирателно… Но и да пазя ревностно всичко скъпо за мен…
„Животът е миг… Премигване…“ И без значение какво и как ми го поднася, това е моят Живот! И аз имам правото да го живея по собствените си правила! Имам си моята философия… Моята вяра… Моят избор… Моето Утре… Моят Свят…
Днес, в един кратък момент, измежду налегналите ме ежедневни задачи и проблеми, си мислех колко много сме различни един от друг ние хората… Как всички – без изключение, гледаме на този свят от собствената си камбанария, как всеки един от нас възприема, усеща и разбира по свой начин това, което чете, това което вижда, това в което по един или друг начин е участник или пък е просто страничен наблюдател… Всеки по своему… Затова и никога няма да сме угодни на всички… Затова и никога няма да сме разбрани от всички… Затова и едни ще ни харесват, други ще ни мразят (това хич не го разбирам обаче), трети – ще искат да приличат на нас, четвърти – ще ни се смеят, пети – ще изпитват съчувствие (защото така са ни разбрали), шести – ще си кажат, че по-голяма глупост от тук прочетеното не са чели, седмите – ще махнат с ръка и ще продължат по пътя си и т.н., и т.н….
И когато човек се сблъска с добро или лошо отношение в деня си, той просто трябва да си припомни, всъщност колко различни сме всички хора… Вероятно няма да го цитирам правилно, но руснаците имат една много вярна поговорка „на вкус и цвет товарищей нет“.
Няма нужда, а и не бихме могли да сме еднакви в мислите, разбиранията, усещанията, чувствата и желанията си!
Но нека никога не губим човешкото в себе си и онази толкова нужна, а всъщност все по-рядко срещана в днешно време, първосигнална Доброта…
След пътуването ми до България и двете представяния на моето творчество, 8 дни след като всичко това е зад гърба ми, сядам да напиша няколко реда. Първото ми появяване на живо пред публика в България и пред част от моите читатели, беше организирано и осъществено от г-н Иван Василев Богданов, и беше съвместно с авторите от „Авторски курс“ на издателство „Буквите“. То се проведе в бар „Сингълс“ НДК гр. София, залата беше пълна, а аз още преди да е започнало събитието (и съвсем не по сценарий ☺️) вече раздавах автографи, получавах цветя, прегръдки, дори подаръци и разбира се най-важното, се виждах очи в очи с вас, моите читатели… Забравила от вълнение абсолютно всичко, което си мислех да ви кажа, въпреки упоритите препоръки на г-н Иван Богданов, излязох на сцената само с това, което съм аз всъщност… И май магията се случи… Благодаря Ви г-н Иван Богданов!🙏
Второто ми представяне, което беше съвместно с Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина, се проведе в бар-ресторант „Фасони“ гр. Велико Търново, залата отново беше пълна, срещата ми с толкова много мои читатели, последователи, приятели и познати, а и с хора, които бяха абсолютно непознати за мен, но бяха дошли откъде ли не, за да ме уважат, да чуят, да споделят моята емоция и времето си с мен… Думите изречени по мой адрес от поета Петър Пацев, ме оставиха без дъх… Неочаквано признание! Благодаря г-н Пацев!🙏
Тук е момента да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на DJ Emo ( Emil Yordanov ), без който нямаше да се справя, който озвучи и изцяло помогна това събитие да се случи, както и неочаквано влезе в ролята на актьор в един момент. Огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на прекрасната Полина Петкова, която се превъплати и прочете част от моите стихове с невероятно чувство, и така направи това пътуване в моя вълшебен свят още по-магично. Огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на Анелия Илиева, която ми протегна ръка и откри събитието със своето прекрасно изпълнение на песен на Мария Илиева. И не на последно място огромно „БЛАГОДАРЯ!“ на усмихната Mihaela Marino, която посрещаше всеки един пожелал да има моя книга и дори успяваше да намери точно в коя от книгите ми се намира любимият стих на този човек… Тук е момента да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на Kaloyan Stoychev Hristov, който въпреки разстоянието беше духом с мен и ме подкрепяше, помагаше и вярваше, че всичко ще бъде така, както трябва… Благодаря ти, ти знаеш!🙏❤️
Последва вълнуващата среща с учениците и преподаватели от Основно училище Св. Св. Кирил и Методий с.Поликраище и гости от читалището на селото, която започна с изпълнени с подозрение детски очи, отправени към мен и на простичкия въпрос „Знаете ли какво е поезия?“, получих детския откровен отговор „Не!“, но завърши с ококорени вече погледи и молби за четене и разказване на още и още… А след последвало телефонно обаждане от тяхната преподавателка и думите, които чух от другата страна на слушалката: „Обичаме Ви! Кога ще дойдете пак при нас?“, аз вече знаех, че всичко е имало и има смисъл!
След всички раздадени автографи, получените и дадени прегръдки, огромните букети с цветя, неочаквани подаръци и усетена много любов, вече съм си вкъщи, тук – далеч от България. И чак сега, след като отмина това цунами от емоции, мога да седна и напиша няколко реда за това как се чувствам след всичко, което ми се случи. И точно тук, искам да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ!“ и на съпруга си, който не само ме изтърпя, но беше рамо до рамо през цялото време и ми помагаше с всичко необходимо, и който всъщност провокира това пътуване до България.
На въпросите „Сигурно си се завърнала много заредена с енергия, след тези срещи?“, които последващо ми се задават, моят отговор е един: „Аз не отидох да вземам и да се зареждам! Отидих да давам! Да давам това, което е в мен! Това, което аз нося! Да споделям…“
Върнах се раздадена… Разредена до почти 0… Но много щастлива от всяка една среща!
Сега ще имам нужда от мъничко време, за да се заредя отново…
Благодаря ви, че споделяте и споделихте моя свят с мен!🙏
Вече съм на възраст, в която трудно допускам поучаване, размахване на пръст срещу мен, опити да ми се наложи чужда гледка точка, чужда истина и всякакви опити да ми влияе така модерният социално медиен хейт… Вече съм на такава възраст, че предпочитам да живея живота си по свои правила… Научила съм се рязко да затварям врати… Да намирам в тишината и усамотението смисъл… Да слушам себе си… Да следвам Душата си… Да се радвам и на мъничкото, което всеки следващ ден ми дава… Вече съм на една такава възраст, която е колкото много, толкова и малко, за да направи човек всичко, което е желал и желае… Но аз не спирам… Забавям понякога… Събирам се понякога… Но всяка сутрин отварям очите си с нова надежда… С вяра в себе си… И слушам птичата песен сутрин рано, докато си пия кафето… Вече съм на една такава възраст, в която умея да забравям избирателно… Но и да пазя ревностно всичко скъпо за мен…
„Животът е миг… Премигване…“ И без значение какво и как ми го поднася, това е моят Живот! И аз имам правото да го живея по собствените си правила! Имам си моята философия… Моята вяра… Моят избор… Моето Утре… Моят Свят…
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 